— Значи онази вечер, когато ми говори окуражаващо…
— Беше ми за първи път — отговорих аз.
— Боже, иска ми се да не бях отказвала цигарите — Ави докосна с пръст горната си устна.
Каза ми, че при нея винаги било трудно с жените приятели. Винаги искали нещо от нея. След като видях членовете на читателския клуб, разбирах защо има такова чувство.
— Аз не съм по-различна — казах. — Аз също искам нещо от теб.
— Да, обаче ти си признаваш. Това те прави различна.
Поискахме листа с вината и поръчахме каберне. Ави извади от чантата си малка бутилка с лют сос, за да овкуси допълнително лютивото си къри с морска котка, което си беше поръчала.
— Знаеш ли какво не мога да разбера във всички тези филми за женски приятелства? — попита тя. — Откъде намират толкова време да прекарват заедно?
— Разбирам те — отвърнах. — Всичките тези брънчове и коктейли… Кога намират време да си изперат дрехите?
— Или пък да отидат на пазар?
— Или да изчистят тоалетната?
— Точно — отвърна тя по такъв начин, че си помислих, че Ави не беше виждала четка за тоалетна чиния с години или пък дори никога.
— За истинските жени — каза тя и взе чашата си, за да се чукнем.
И така започнахме нашето приятелство. Разказах й за Раджит.
— Значи без телефонни номера, без съобщения? Той просто се появява? И сексът е страхотен? — попита тя.
— Ами, да, мисля, че може и така да се каже.
— Не мисля, че бих могла да накарам някоя жена да се съгласи на такова нещо — каза тя, но не продължи мисълта си и добави: — Трябва да спра да излизам с толкова млади жени.
Чувствах се добре. Ядяхме къри и пиехме вино на сянка под чадър, вместо да работим. Обаче точно тогава работата ми ме намери.
Отпивах от втората си чаша каберне, когато вдигнах очи и видях Джейсън.
— Какво, по дяволите, правиш? Все още си седиш тук? — започна той.
— Успокой се — отвърнах аз.
Хората от другите маси се обърнаха и ни загледаха.
— Не беше в книжарницата почти цялата сутрин, а сега пък закъсняваш с 30 минути след обедната почивка.
Хюго си беше взел почивка този следобед и бях казала на Джейсън, че ще се върна навреме, за да може да отиде да се види с приятели и да гледат филмовия маратон на „Бойна звезда Галактика“ по канала за научна фантастика.
— Просто заключи и тръгвай. Идвам след малко.
Джейсън ме зяпна с поглед, който казваше, че му съсипвам живота. Откакто започнах да работя във „Водното конче“, той нямаше почти никаква възможност да сяда на креслото за четене и не можеше да се примири с този факт. Сега обаче бяхме от един отбор, другари във великото начинание да превърнем книгите от нежелани в търсени. По дяволите, бях почистила целия раздел с исторически книги за малкото време, което прекарах в книжарницата тази сутрин. Това ми даваше право да седя във всяко продупчено кресло, на което не се беше настанил Хюго, и нямаше да отстъпя това си право на никого. А що се отнася до днес — какво толкова, ако Джейсън изпуснеше началото на първоначалната атака на сайлоните? Животът е тежък.
— Не мога да си тръгна сега, глупачке. Целият ми ден се провали. Има прекалено много хора в книжарницата — отвърна той.
— Какви ги говориш?
— Клиенти! Нали се сещаш — хора, които купуват книги. Книжарницата е претъпкана. И цялата вина е твоя. Трябваше да помоля Тоалетната на ЦРУ да наглеждат книжарницата, за да дойда тук.
Той се отправи възмутен обратно към „Водното конче“, отвори вратата със сила и изчезна вътре. Докато гледах натам, десетина души влязоха в книжарницата след него. Десет.
— Ави, мисля, че трябва да тръгвам.
— А аз мисля, че трябва да дойда с теб.
Хвърли пари на масата до недовършения ни обяд и забързахме към „Водното конче“. Челюстта ми увисна, когато влязох вътре. Беше пълно с хора. Джон от Тоалетната на ЦРУ се появи измежду рафтовете с цял наръч книги. Вървеше след две жени на високи токчета и прекалено силни парфюми, които бях виждала на реклами за недвижими имоти във вестник „Маунтин Вю Войс“. Двамата Майк смятаха покупките на хората и прибираха парите в касата. Зад всеки човек, на когото помагаха, имаше още по трима или четирима, които си бяха избрали поне по десетина книги.
— Мисля, че ми беше казала, че книжарницата не се справя — каза Ави. — Обаче въобще не ми изглежда така.
Беше пълно с хора и през следващите два часа. Клиентите продължаваха да идват, книгите изчезваха, а парите се трупаха. Групата на Джейсън се грижеше за касата. Ави се разхождаше из книжарницата и снимаше щастливите клиенти с телефона си.