Взех цяла купчина книги от „Междузвездни войни“ и погледнах гръбчетата. Трой Денинг. Отне ми малко време да го напъхам при буквата „Д“ в основния раздел за научна фантастика до романите на Кори Доктороу. Джеймс Лучено, Кевин Уейн Джетър, Роджьр Макбрайд Алън, Тимъти Зан. Всички тези автори от поредицата за „Междузвездни войни“ си намериха нов дом сред братята си по азбучен ред. А когато свърших, преместих няколко от авторите с „Я“ на празния рафт най-долу, за да прикрия стореното.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — попита ме Хюго.
— Повече от това, че искам да изглеждам като Салма Хайек.
— И си сигурна, че не го правиш, защото си разстроена, че изгуби „Любовникът на лейди Чатърли“?
— Не искам да говоря за това.
Бях прекарала последните двайсет и четири часа в търсене на книгата. Двамата с Хюго не успяхме да я открием никъде — нито във „Водното конче“, нито в апартамента ми. И колкото и да се опитвах, не можех да се сетя къде съм я оставила за последно. Винаги я слагах в раницата си без изключение. А сега беше изчезнала, най-вероятно след като хората от Meetup наводниха книжарницата, а моята раница през цялото време беше на разположение на всеки, който е искал да открадне нещо от нея. Глупачка, глупачка, глупачка. Сега Хенри и Катрин бяха в нечии чужди ръце, изгубени за мен. Искаше ми се крадецът да беше взел портмонето ми вместо книгата.
Хюго беше отишъл до „Къпа Джо“, за да купи кафе мока, а аз се бях захванала с книгите за доктор Ху, когато следобедният бриз донесе лек мирис на скъп парфюм. Обърнах се и видях едно двайсетинагодишно момиче с лице, озарено от трепетно очакване, което човек би си помислил, че пази само за малки кученца или за член на Coldplay. Поглади с пръсти краищата на правата си руса коса, която беше вързала с избеляла бандана, за да не пада върху лицето й. Под оръфаните краища на дънковата й пола забелязах чисто нови сандали, които, ако паметта не ме лъже, бях видял на Zappos.com за около 400 долара. Искаха се доста пари и усилия, за да изглеждаш като типичното модерно хипи.
— Тук ли работите? — попита тя.
— Работа е доста относително понятие тук — отговорих аз, докато се мъчех да напъхам една книга в новото й местообитание. — Може да се каже, че съм упълномощена да ви помогна.
— Търся Джейсън.
— Днес го няма. Има ли нещо, с което мога да ви помогна?
— Не — отговори тя и продължи да зяпа наоколо. — Исках просто да се видя с Джейсън.
Огледах я подробно. Добре оформени мускули на ръцете и плосък корем от ходене с години на уроци по танци, според моята преценка. Прекалено силен загар на кожата за района на Сан Франциско, където плажовете виждаха повече мъгла, отколкото слънце, затова реших, че наскоро е ходила с родителите си до Мексико или пък Карибите. Меката кожа на ръцете и новият маникюр с блестящ розов лак ме наведоха на заключението, че пътуването не е включвало строене на домове за бедните. Дори и тениската с лика на Че, завързана точно над пъпа с пиърсинг, не можеше да прикрие миризмата на пари. Как Джейсън въобще се е появил на радара на такова момиче?
— Мога да му предам нещо — казах аз.
— Ще му оставя бележка — отвърна тя.
Извади малък бележник от ленената си чанта, върху която се мъдреше изрисуван надпис „Свобода за Тибет“. Стараех се да не гледам над рамото й, докато тя подпираше бележника на стената и пишеше. Добре де, не се стараех толкова много.
Скъпи Фредерик,
Пътувах до вашето кралство, сър, за да видя със собствените си очи всички богатства, които ми описахте. Наистина са за чудо и приказ. Все още обаче не съм пристъпила в гората, не и без напътствия. Ще се върна, когато можете да ми посочите пътя.
Нимю
Фредерик? Кралство? Богатства?
Когато приключи, сгъна бележката един път, два пъти, а после продължи да я сгъва, докато не се получи оригами лебед. Сложи го в дланта си и я протегна към мен, все едно беше принцеса, която даряваше нещо безценно на някаква селянка.
— Искаш да го дам на Джейсън, така ли? — попитах аз.
— Да, на Джейсън.
— Нисичък мъж. Леко накуцва.
— Да, това е той.
Взех лебеда, а тя изпърха с пръсти в моя посока за довиждане и излезе през вратата, като почти събори Хюго, който се връщаше с кафетата ни. Проследих я с поглед, когато минаваше покрай „Къпа Джо“, където Групата с прекалено много татуировки и пиърсинг едва не изпопадаха от столовете си.