— Това доказва моята теза — отвърна Хюго.
— Това доказва, че хората купуват повече, когато могат да намерят търсените книги — казах аз.
— А какво ще кажеш за това, което не търсят? — попита Хюго. — Книгите, които имат нужда да бъдат открити, са тези, които ни интересуват днес. Ти си им предала своята енергия. Сега хората са привлечени от тях — той се обърна и силно удари тигана с дървената лъжица. — Заради това енергизираме въздуха с тигана. Заради това го прочистваме с градински чай. А след това какво правим, Джейсън?
— Докосваме книгите — измърмори Джейсън, като дори не се постара да прикрие недоволството си.
— Всичките ли? — попитах аз шепнешком и се притесних, че сутринта ми ще премине в пипане на книги.
— Само най-клетите от най-клетите — отвърна той. — Избираме различен раздел всеки месец.
— Точно така — каза Хюго. Вече беше стигнал до офиса и това беше краят на енергизирането и очистването на рафтовете. — Сега ще претопля кифлите и кишовете в печката, а вие решете кой раздел да е този месец.
Едва беше излязъл през вратата, когато се обърнах към Джейсън и казах:
— Уестърните.
— Има раздел за уестърни? — очите на Джейсън се разшириха.
Заведох го до мястото, където пътечката завива, в края на любовните романи до един малък рафт с драми след историческия раздел и му показах самотната редица с каубойски книги. Нямаше много заглавия тук — повечето бяха тънки евтини романи от Зейн Грей и Луис л’Амур — с избелели от времето каубои на кориците и оцветени в зелено краища на страниците. Получавахме малко такива книги и малко от тях излизаха от книжарницата. Не бяха по вкуса на квартал, който би избухнал, ако безплатният WiFi в града спре за петнайсет минути. Аз обаче харесвах тези книги със заглавия като „Ездачът от Самотната звезда“ и „Последният керван от фургони“ и от време на време вземах по някоя, било то и за да избърша праха на забравата от тях.
— Всичките са разбъркани — каза Джейсън.
— Цялата книжарница е разбъркана — отвърнах аз.
— С изключение на раздела за любовни романи.
— И раздела за научна фантастика и фентъзи.
Загледахме се за минута в натъпканите с книги рафтове, като се опитвахме да не обръщаме внимание на факта, че току-що сме си направили взаимно комплимент.
— И как действа това? — попитах аз. — Просто трябва да ги докоснем с пръсти, така ли?
— Ни най-малко. Хюго предпочита да вземеш книгата от рафта и да я разгледаш, да я опознаеш — сви рамене Джейсън.
— Трябва да направим база данни — казах аз. — По ISBN. Така ще можем да търсим лесно инвентара и да го преглеждаме. Ще можем да казваме на хората кои заглавия имаме и кои не. Тогава вече наистина ще познаваме книгите си.
— Хубаво, супер — отвърна Джейсън. — А после ще въведем скенери и стикери против кражба и онези неща на вратата, които активират алармата всеки път, когато някой пръдне. Нямаме нужда от проклетата база данни, за да ни казва какво имаме тук. Аз знам какво имаме в книжарницата.
— Та ти дори не знаеше, че има раздел с уестърни — казах аз.
— Нямаме нужда от база данни. Просто трябва да ни е грижа за книжарницата.
И с тези думи ме остави сама. Изглежда аз бях единствената, която я беше грижа.
Уестърните заемаха само един рафт, но понеже повечето книги бяха тънки, всъщност имаше доста от тях. Въпреки това нямаше да ми отнеме много време да дам на тези приятелчета малко любов и да зарадвам Хюго.
Започнах да разчиствам един рафт, за да подредя книгите по автори, когато чух звука от разнебитената количка на ъгъла с поезия. Джейсън натисна спирачката с крак и извади няколко постера, маркери и календар отпреди пет години със снимки на Стария запад.
— Получихме ги с една кутия преди няколко седмици — каза Джейсън. — Може да използваме снимките, за да покажем на хората, че имаме раздел с уестърни.
Работихме без прекъсване около час и нещо, докато Хюго ни носеше кишчета и кифлички. Не можех да разбера от кое е по-доволен Хюго: от това, че двамата с Джейсън работим заедно почти без да се заяждаме, или че си повярва, че сме приели теорията му присърце и наистина сме започнали да докосваме книгите. Работата беше там, че харесвах тези книги. Или по-скоро ми харесваше идеята на тези книги — отпечатаната цена от 25 цента на корицата, решителността, изписана върху лицата на каубоите, самият внушителен брой романи, които Зейн Грей и Луис л’Амур бяха написали през живота си.
— Обичах тези книги като дете — каза разсеяно Джейсън.
Имаше много неща, които очаквах Джейсън да каже в катакомбите на „Водното конче“. Обаче да заяви, че е обичал тези книги, когато е бил малък, не беше и сред първите стотина предположения.