Когато Хюго ми каза, че ще говори с Джейсън за това, че ще ставам съдружник в книжарницата, се притесних не на шега. Въпреки че двамата с Джейсън вече се разбирахме, примирието ни беше крехко. Едно е да сме колеги, но съвсем друго — да съм му шеф. После обаче ми дойде идеята да помоля майка ми за помощ. Най-накрая имахме три кресла в книжарницата. С един куршум, два заека — Джейсън беше щастлив, майка ми — също.
След продажбата на „Аргонет“ акциите ми не струваха много, но бяха достатъчни за Хюго и Робърт, счетоводителят супергерой. Не споделих на Раджит за това. Също така не говорих нито с Ави, нито с Дизи. Беше хубаво да взема това решение съвсем сама. Откакто станах съдружник на Хюго, чувствах, че съм си намерила мястото. Чувствах се преродена, нова. Отново правех нещо с живота си.
След като за втори път подуши Дамаската, Джейсън се обърна и бавно настани кльощавото си четирибуквие на фотьойла. Друсна се леко нагоре-надолу, а после се облегна назад в меките дълбини на креслото, като се опитваше да не изглежда прекалено доволен.
— Значи Хюго вече е говорил с теб за това, че ставам партньор в книжарницата — казах аз, като седнах до него.
— Да не би да искаш благословията ми? — повдигна рамене той.
— Не, аз съм партньор вече, независимо дали ти харесва, или не.
— Значи не се опитваш да ме подкупиш с това кресло? — попита той.
— О, подкуп е. Не очаквам да си много радостен от факта, че ставам партньор. Но така се опитвам да намаля щетите и да предотвратя насилието.
Отпусна се на креслото и придърпа коленете си нагоре, така че седна с кръстосани крака. Протегна ръце напред. Появи се и Грендел и се отърка в креслото, мъркайки.
— Ще ми повишиш ли заплатата? — попита той.
— Ако продажбите се покачат с 10 процента през следващите три месеца, може да говорим.
Изглежда беше доволен от този отговор. Отвори някаква книга и започна да чете, а аз отидох до касата, за да прегледам едни сметки и да ги дам на Робърт, когато дойде на следващия ден. Щях да повиша заплатата на Джейсън. Беше си го заслужил. Научната фантастика и фентъзито държаха книжарницата на повърхността. Някой ден може би щях да си повиша и собствената заплата, но дотогава надницата на Джейсън от 12,50 долара на час щеше да бъде по-висока от моята.
Звънчето над вратата звънна, аз вдигнах поглед и видях познатите, навити като дълги макарони, къдрици на Глория. Този вторник обаче не беше сама. Един мъж вървеше след нея. Не беше много по-висок, косата му беше малко по-сива от нейната, а очите му бяха почти затворени и гледаха в нищото. Беше сляп. Тя отвори вратата с дясната си ръка, а с лявата го водеше. Той носеше нейната платнена чанта.
— Добро утро — казах аз, като се надявах да ни запознае, но тя ме изгледа лошо както винаги.
Сплете пръсти с пръстите на мъжа и придърпа ръката му близо до тялото си, като се отправи към рафтовете с книги.
Огледах се наоколо. Джейсън все още се опознаваше с новото си кресло. В предната част на книжарницата беше тихо. Последвах Глория навътре сред книгите.
Беше вторник, така че щеше да е при мистериите. Стоях на разстояние от тях, като вадех книги оттук-оттам и ги разглеждах. Казах си, че правя това, което харесваше Хюго — докосвах книгите, но всъщност единственото, за което можех да мисля, бяха Глория и съпругът й — сигурна бях, че този мъж й беше съпруг.
Докато преглеждаше рафтовете с книги, тя му каза нещо тихо, така че само той я чу и се засмя. Не можех да си спомня да съм чувала Глория да казва каквото и да било и със сигурност не можех да си представя да каже нещо забавно. Може би обаче ние показваме истинското си аз само на хората, които ни обичат. Имаше нещо в приглушения му смях и в това как засия лицето му. Беше техният смях, когато бяха само двамата. Щом тя се изправи с две книги в ръка, той протегна ръка към лицето й. Пръстите му намериха бузата й, тя ги погали разсеяно, все едно това й беше навик. Малкият жест на нежност беше като дишането или храната, основна и най-важна нужда.
Да станеш най-важна за мен.
Натрапвах се, заради това се обърнах леко засрамена, че ги шпионирам, но и малко по-щастлива, защото щом ги видях, и вече знаех, че дори и безмълвната и начумерена Глория може да е голямата любов на някого.