Въздухът не помръдваше. Гледайки назад, се чудех защо в ума ми не изскочиха никакви идеи за предстоящото. Имаше обаче нещо в Ави, нещо съблазнително и вълнуващо, нещо, което ме караше да очаквам с нетърпение предстоящото, независимо от цената.
Подаде ми папката. Поех я с цялото нетърпение, което породиха у мен думите й. Отворих я. В десния джоб имаше писмо, адресирано до мен. Беше писмо с оферта. Заплатата, подчертана още в първия параграф, надхвърляше многократно това, на което се бях надявала в „Аргонет“. Логото в началото на писмото беше променено, но все още разпознаваемо. Книжарница „Аполо“.
Ави коленичи пред мен и седна на петите си, усмихвайки се на обърканото ми изражение.
— Купихме ги — каза тя. — Аз, Лари и още няколко партньори. Вложихме собствените си пари, за да сформираме група от купувачи, и събрахме допълнителен капитал от един от фондовете на фирмата. Запозна се с Джим по-рано тази вечер. Той управлява фонда.
— Купили сте „Аполо“.
— Да. И искаме да ни помогнеш с книжарницата. Да я превърнем в много повече, отколкото е сега. Вярно, верига е, но само защото имат много книжарници. Всъщност е семеен бизнес и те все още ги управляват по този начин и губят купища пари. Ние обаче ще издигнем бизнеса на друго ниво и ще се конкурираме с най-големите вериги. И ти ще ни помогнеш.
В главата ми забръмчаха хиляди въпроси. Не можех да се съсредоточа върху никой от тях и да го задам, преди някой друг да ме връхлети.
— От първия ден, когато се срещнахме, разбрах, че си специална — каза Ави. — Нищо не ме прави по-щастлива от това да откривам таланти на неочаквани места. Само за няколко месеца ти превърна тази книжарничка в ценна собственост. Е, колкото ценна може да бъде една книжарница за стари книги, разбира се. Идеята ми е, че ние ти вярваме. И искаме „Аполо“ да се превърне в нещо повече от магазин, в който се продават книги и музика. Искаме да използваме новите медии. Искаме да започнем една нова епоха със стаи за медитация, места, където хората да се събират и да обсъждат идеи, да организират дебати, да водят философски разговори. Културата на почитателите на книги, която ти създаде във „Водното конче“, може да се разпространи и да се разрасне. Издателите ще ти се молят да излагаш книгите им на витрината. И ще плащат много добре за това. Можеш да дадеш поле за изява на автори, които смяташ, че трябва да станат известни на хората. Ще имаш влияние над нашите клиенти. Ще се превърнеш в една от най-влиятелните жени на Западния бряг.
Думите й бяха по-красиви от всичко, което си бях представяла. Щях да печеля много добре от продажби на книги в чисти и нови книжарници, в които можех да заведа майка си. Никога повече нямаше да ми се налага да преживявам на макарони и сирене. Никога повече нямаше да опитвам бързи японски спагети. Щях да имам кола, медицинска осигуровка и книги, когато си поискам. Нови книги.
— А какво ще стане с „Водното конче“? — попитах аз.
— Остави го зад себе си. Или още по-добре — вземи това, което обичаш от него, със себе си. Идеята е брилянтна, не виждаш ли? По-малки книжарници в кварталите. Точно както ти го каза. Хюго и Джейсън могат да работят в която си поискат книжарница. Те са невероятни. Ще наемеш още стотици като тях. Намерила си перфектната формула. Сега дойде времето да я повториш още стотици пъти.
Представих си Джейсън и Хюго в еднакви тениски с якички.
— Те са хора. Не мога да ги копирам и да ги поставя, където пожелая.
ви се изправи и отиде до бюрото си. Спря се за момент и после се обърна към мен.
— Маги, имам да ти казвам още нещо — заяви тя, все едно казваше на прохождащо дете, че цената на зъбчето под възглавницата му току-що е паднала. — За да финансираме сделката, трябваше да продадем някои недвижими имоти. Купувачът направо ни обра, но човек е длъжен да прави каквото трябва в такива времена.
— Какво общо има това с…
И тогава разбрах. Писмото, което Хюго не искаше да ми покаже. Онова от нашия агент по недвижими имоти.
— Сградата е твоя.
— Да. Е, беше на нашата група. Беше част от активите с недвижимо имущество, които Лари инвестира в компанията. Знам, че обичаш тази малка книжарничка, Маги. Аз също я обичам. Много е сладка. Хората скоро ще заобичат и новото „Аполо“, както обичат „Водното конче“. Сигурна съм в това. Това е малка цена, за да получиш всичко, което си искала, не е ли така? Маги?
Гледах я, знам, че я гледах, може би дори съм кимала. Но това, което чух, ме изцеди и исках просто да легна, да се завия с одеялото с лосове на Хюго и да заспя. Нямаше го повече „Водното конче“. Беше изчезнало.