Выбрать главу

И скоро идва време за следващата среща. С див ентусиазъм е планирана нова версия. Ще оправим всички неща, които не бяха както трябва миналия път. Няма да допускаме същите грешки отново. Този път всичко ще е наред. Но компромисите идват много бързо. Има технически спънки, които са прекалено стръмни за преодоляване. Не може да се постигне „отличен“ резултат, заради това всички приемат „много добър“, но след това се оказва, че е постигнат един анемичен „среден“ резултат. Когато идва времето за пиците и партито по случай пускането на продукта и се раздават тениски с името на проекта, за който знаят само 50 души в света, всички пият скъпа бира и евтино вино и се опитват да не изглеждат ужасени от това какво ще кажат потребителите. Плановете за новите версии са вече пуснати в ход, съблазнителни като нежни обещания в минутите преди полунощ. Този път ще създадеш шедьовър. Този път ще е различно.

— Това е един невероятен проект, захарче — каза Дизи. — За теб също. Никога не съм вярвал, че ще ми се падне проект с верига книжарници. И ти го направи. Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше впечатлила Ави в онзи проклет читателски клуб. Иисусе Христе! А после книжарницата! От всички възможни начини да се върнеш, това е златна възможност. Не искат само мен, искат също и теб. И не като миналия път. Те наистина смятат, че ще се справиш.

— Преди някой съмняваше ли се?

— Ами, имам предвид, че това също е невероятно предложение за теб, нали? Това си завършила, а пък работи във всички онези компании и накрая в „Аргонет“. Това си е голям скок.

Той хвърли празната си чаша в кошчето за боклук и ме задуши в мечешката си прегръдка. Беше толкова развълнуван, че забрави, че трябва да дишам.

— А ако не искам тази работа? — попитах аз, а думите ми прозвучаха приглушено от качулката му. — Ами, ако искам да… — едва не казах да остана във „Водното конче“, въпреки че това беше краят на книжарницата. — Ако искам нещо друго?

Не знаех, че го мисля, преди да го кажа. Почувствах се добре, когато го казах. Бях изплашена и всички страхове да не приема най-добрата оферта, която някога щях да получа, ме заляха като вълна. Погледнах приятеля си с надеждата, че той ще разбере. Изморих се Дизи да е винаги Програмистът войн. Исках да е просто моят приятел, порасналият Барт Симпсън[44] с огромния мозък и голямото нежно сърце. Обаче думите отскочиха от него като плоско камъче по повърхността на езеро.

— Ще приемеш работата — каза той. — Това е умният ход. А ти си умна, така че…

— Не е умно. Удобно е.

— Господи! — Дизи затвори лаптопа си и се обърна рязко към мен. — Какво искаш? Месеци наред хленчиш, че са те изритали от „Аргонет“, а сега можеш да се върнеш и то на много по-добра позиция. Ще получаваш повече пари, отколкото някога си мечтала. Ще си лицето на нова компания. И сега ми казваш, че не искаш това. Не искаш да получаваш всичко на шибан сребърен поднос като в приказка. Казваш ми, че искаш да останеш тук в тази малка скапана книжарница, вместо да си уредиш живота. И какво стана с онзи мъж? Какво си мислиш? Че не знам, че вече не се виждате ли? Онзи, по когото беше полудяла? Какво направи, Маги? Просто спря да излизаш с него, защото беше прекалено добър? Кажи ми, защото всички умираме да разберем, какво, по дяволите, ще те направи щастлива?

Не бях запалила още лампите в книжарницата, а някой вече ме питаше за отговори, които не можех да дам. Двамата с Дизи седяхме така и се гледахме в сивата тишина на „Водното конче“. Отвън минаваха хора. Някакво куче залая на вратата, спомняйки си, че имаме храна при касата. Часовникът зад мен отброи още една секунда. И тогава телефонът му позвъни.

Дизи вкара слушалката в ухото си и отговори на обаждането точно когато вратата се отвори и Джейсън влезе вътре, бутайки колелото си. Изглежда се подразни, че аз съм вече тук, но си помислих, че поне Дизи може да оправи настроението му. Или пък можеха да се разсейват взаимно и да ме оставят на мира. Толкова ми се искаше обаче те да забравят за мен, че аз забравих за две неща: Дизи говореше по телефона си, а аз не го бях предупредила да не казва нищо за предложението за работа.

— Да, да, нов център за данни — каза Дизи по телефона. — Хората, с които работим сега, не могат дори да отворят чадър, когато вали.

— Пич, без мобилни телефони тук — предупреди го Джейсън.

Дизи се огледа наоколо и разпери ръце все едно казваше: „Няма никого тук. На кого му пука?“.

вернуться

44

Герой от анимационният сериал „Семейство Симпсън“. — Б. пр.