— Звучи ужасно — казах аз.
— Беше ужасно за него — каза той. — След като се ядоса, че никой никога не спазваше крайните срокове, го преместиха на един сал през нощта, а на сутринта се събуди насред езерото Лox Ломонд.
Саша и Дей-Юнг също бяха там и ми показаха какви дрехи и аксесоари са взели назаем от някакъв приятел, които бяха по мой размер. Двамата ме заведоха до тоалетните на парка и ми обясниха как да облека дрехите. Тоалетната беше пълна с прислужници и дами, които се пудреха и контеха и постоянно влизаха и излизаха. Нямаше свободна тоалетна за мен, така че трябваше да се примиря и да застана зад дървената преграда пред вратата, която закриваше гледката вътре.
— Мисли за това като за дървен параван от старите филми — каза Дей-Юнг от другата страна на преградата, след като извикаха Саша да оправи някакъв проблем с печка в лагера. — Ако не бяхме сред природата и пред обща тоалетна, щеше да е много шик.
Харесвах Дей-Юнг. И знаех, че двамата с Дизи се виждат много често. И знаех, че той знае за караницата ни. Така че, докато обличах роклята си и бях само по бельо пред очите на Господ и всички останали, се чудех дали да попитам този почти непознат за мен човек за най-добрия ми приятел.
— Не мисля, че с Дизи ще продължим да се виждаме — каза той и разреши дилемата ми.
— Добре ли си? — попитах го след кратко мълчание.
— Каза, че се мести в Портланд. Дори не спомена как ще се отрази това на връзката ни. Не че бяхме от дълго време заедно, но той дори не звучеше така, все едно иска нещата между нас да продължат. Това беше миналата седмица и не сме се чували оттогава. Предполагам, че това е краят.
Бях достатъчно облечена, за да мога да изляза иззад преградата и да погледна Дей-Юнг в одежди на оръженосец. Беше се облегнал на стената и се опитваше да изглежда така, все едно не му пука, че е зарязан.
— Същото ми се случи и на мен наскоро — казах аз. — Само че аз бях с този мъж две години.
— Какво направи след това? — попита той.
— Появи се друг.
— И сега си с него?
— Ами, не.
— Не си много добра в това, а?
— Така изглежда.
— Дизи е задник, нали? — Дей-Юнг се доближи и ме прегърна.
— Понякога — отговорих аз.
Той се отдръпна от мен, погледна ме от горе до долу и ми помогна с колана, който трябваше да увия около кръста си и после да оставя края да виси отстрани. Роклята ми беше тъмнозелена с падащо деколте, почти същото като на героинята на корицата на „Непокорната“. Дръпнах косата си назад, сложих белия памучен воал на главата си и го прихванах със сребърна диадема. И въпреки че шлейфът беше малко нелеп, а диадемата се местеше постоянно, трябваше да си призная, че ми беше много приятно да съм облечена за една вечер като дама от Ренесанса. Имаше нещо в това да съм с такава великолепна рокля, което ми напомняше колко красива мога да се чувствам. Докато се гледах в потъмнялото огледало в тоалетната, ми хрумна една идея. Подадох на Дей-Юнг телефона си.
— Снимай ме — казах аз. — Ще я кача във фейсбук за ужас на майка ми.
Когато се върнахме в шатрата, Джейсън ни чакаше, облечен в костюм и с лютня в ръце — изглеждаше като истински трубадур от Ренесанса. Заедно отидохме на церемонията и всички, освен аз и Хюго, пееха веселяшка и похотлива пиянска песен, чийто текст знаеха наизуст. Церемонията беше точно такава, каквато можете да си представите, организирана от хора, които прекарват всеки час извън работното си време в майсторене на доспехи и бродиране на рокли. Беше толкова пищна и тържествена, че пред нея кралските сватби във Великобритания изглеждаха като малко задушевно празненство. А Джейсън беше застанал пред всички, кланяше се на краля си и приемаше похвалите му, без да каже и дума. Не знаех в какъв точно свят бях попаднала, където Джейсън да си мълчи и да показва уважение, но знаех, че ми харесва.
По пътя обратно към лагера спряхме край един голям огън, за да погледаме танцуващите двойки, което включваше дълбоки поклони и най-безсрамното флиртуване, на което някога бях ставала свидетел, дори като включа опита си от родния ми Юг.
А по средата на групата беше Нимю, която танцуваше с новия си крал и се преструваше на свенлива девица. Двете със Саша едновременно направихме гримаси на погнуса.
С Хюго намерихме някакъв пън, на който да седнем и да гледаме. Един монах ни подаде халби с високоалкохолно крушово вино. Въздухът беше натежал от миризмата на масло от пачули, къна и изгорял дъб. Четирима менестрели[46] засвириха жига и танцуващите изоставиха величествените си пози, за да подскачат и да се завъртят в кръг с радостна невъздържаност. Увих ръка около тази на Хюго и се облегнах на рамото му, потапяйки се в необичайното и чудно изживяване.
46
Във Франция и Англия през Средновековието — певец, музикант, поет от свитата на феодал. — Б. р.