И тогава разбрах. Хюго. Тя е мислела, че Хюго е Хенри. За известно време в колежа се е подвизавал под това име. Каква беше причината? Нещо за някакво момиче, което е харесвало името Хенри повече от Хюго, защото смятала, че Хюго звучи като име на комунист. Той е познавал госпожа Калън в колежа. Хенри. Смятала е, че Хюго е Хенри. А ако тя е мислела, че той е Хенри… тогава бележките…
— Ти си била влюбена в Хюго — казах аз. — Смятала си, че Хенри е всъщност Хюго и че е пишел бележките за теб.
И тогава нейните очи, изпълнени с мека тъга, срещнаха моите.
— Обаче Хенри пише, че не те познава — казах аз. — А ти познаваш Хюго от 40 години.
— Мислех, че това е някаква романтична игра — да ми пише бележки, като използва друго име. Мислех, че по този начин се опитва да изтрие цялата ни история, така че да се погледнем с нови очи.
Доближих се малко по-близо до нея, опитах се да я насоча отново към стола, но тя остана права на мястото си, все едно от краката й бяха поникнали корени.
— Първият ден от лятото — каза тя. — Наблюдавах го през улицата. Не исках да съм първа там. Така че наблюдавах. Когато тръгнеше, щях да изчакам 5 минути и после да отида и аз. Но той не отиде. Просто си седеше на стола и четеше. Стана 12,00 на обяд. После 12,30.13,00 ч. Той се изправи и се опъна, а после дойде тук, за да обядва. Аз дойдох тук и му направих сандвич на грил със сирене.
Представих си я как седи в „Аполо“ и го наблюдава през прозореца. Изчаква един час. С всяка следваща минута всеки следващ дъх надежда умира. А после да се върне и да му направи обяд, а той въобще не е имал и представа през какво минава тя.
— Все още тая в себе си всички онези думи, които никога не казах на никого. Исках мъжете да ме уважават, дори да се страхуват малко от мен. Те идват и си отиват. Исках нещо повече от живота от това да бъда просто нечия съпруга. Харесваше ми да съм сама. Но не ми харесваше да съм самотна. Хюго винаги беше толкова мил. Започнах да си мисля, че доброто му отношение означава нещо повече. И след това открих бележките. Започнахме да си пишем.
— Съжалявам — казах аз.
Не знаех какво друго да кажа. Съжалявах за всичко, което съм направила, за любовта, която тя никога нямаше да има, дори и за това, че се намесих в света на „Водното конче Аз бях виновна.
Тръгнах си, но спрях при масата, за да взема документи от Робърт, които беше оставил, и раницата си. „Любовникът на лейди Чатърли“ лежеше на масата. Не взех книгата. Бях свикнала да изоставям.
14
Понякога мечтая за спокойно сърце — силно и сигурно.
Катрин
Хюго Карл Спандорф, дългогодишен и обичан съсед в Маунтин Вю и собственик на бизнес, почина на 12 септември. Родом от Айдахо, Хюго идва в Залива като младеж и учи литература и математика в Калифорнийския университет в Бъркли. След като заживява в Маунтин Вю през 1982 г., Хюго купи книжарницата „Макнейлс “ и я преименува на „Водното конче — стари книги “ Той беше активен член на няколко клуба, включително на историческата асоциация на Маунтин Вю и „Калифорнийци за мир“. Също така обичаше да се занимава с градинарство. Беше на 59 години.
Очаквайте информация за възпоминателната служба.
Джейсън седеше с кръстосани крака на едно от креслата за четене и мачкаше крачолите на нов панталон цвят каки, който си беше купил. Беше му прекалено голям и се набираше на кръста му под кафявия кожен колан. Трябваше да помоля майка ми да му помогне. Той държеше хартиена чиния с лазаня, въпреки че не ядеше много след раздялата с Нимю, която в крайна сметка не изчака да мине възпоминателната служба. Тя дойде все пак на нея, като се опитваше да убеди всички, че е загрижена за бившето си гадже. Докато всички се бяха облекли в цветни дрехи, каквито харесваше Хюго, тя се появи в мелодраматично черно, допълнено с воалетка, все едно беше на официално погребение, а не на неофициална възпоминателна служба. Роклята й едва покриваше бельото й. Идваше ми да залея голите й крака с гореща храна, но оставих майка ми да го направи.
— Ами, значи това е — каза Джейсън. — Няма повече „Водното конче“.