Бавно, без да си казваме каквото и да било, двамата пресякохме улицата. Опитах се да не го изпускам от очи, но той беше изчезнал, докато стигнем до саксията.
— Трябва да е някъде наоколо — каза Джейсън.
Отидохме в двора на „Аполо“ и заоглеждахме под масите, столовете, саксиите и щендерите с книги. И точно когато тръгнах към една дълга саксия с африкански лилии, видях някакво движение. Погледнах през листата и видях един черен нос да помръдва около цветята в далечния край на саксията.
Той отново зарови глава в растението и чух шумоленето да се отдалечава. Грендел се движеше. Свалих блузата си внимателно и тихо и последвах шума.
Сигурно е имало нещо познато в гласа ми или в миризмата ми, което успокои Грендел, че не е сред непознати, защото за моя изненада, той тръгна към мен. После забелязах, че е приклекнал ниско и го чух как ръмжи дълбоко и гърлено и тогава осъзнах, че не идва към мен. Аз бях плячка за него и той се приготвяше за лов. Дръпнах се далеч от саксията точно навреме, за да избегна нападението му. Той ме подгони и двамата минахме през групичка ученички. Доволен, че ме е прогонил, той се обърна, за да се върне в леговището си. Само че този път аз бях готова. Хвърлих се към него и го хванах с блузата си. Той се бореше и аз едвам го удържах. Една лапа се измъкна и успя да се докопа до мен, но аз продължих да го държа. Грендел трябваше да остане с нас, независимо дали му харесваше, или не.
— Хванала си го!
Джейсън се протегна към котката, чиито нокти все още бяха забити в един от пръстите ми. За момент бяхме като странен китайски пъзел — Джейсън дърпаше Грендел от ръцете ми, Грендел все още впил нокти в мен, аз крещях от болка, Джейсън — от радост, а пък Грендел надаваше такъв вой, все едно идваше краят на света. Най-накрая котаракът ме пусна и аз оставих Джейсън да се погрижи за него.
Тази проклета котка. Живееше си живота в „Аполо“, докато Джейсън се поболя от притеснение за нея. Ние трябваше да събираме парченцата от разрушения си живот, а тази вероломна котка предател се чувстваше съвсем като у дома си през една улица от нас.
И тогава го видях. Както стана преди във „Водното конче“, и сега видях как покривът на „Аполо“ се отваря, така че мога да погледна надолу и да видя всичко, както никой друг. Виждах препълнените с книги рафтове, които не бяха спретнато подредени, а разхвърляни из книжарницата. Виждах себе си и Джейсън как обслужваме клиентите и им показваме различните раздели. Виждах Глория и съпруга й и платнената й торба. Виждах как Тоалетната на ЦРУ седят на големи удобни кресла и спорят, разказват си спомени, ядосват ме. Виждах тази картина толкова ясно, колкото Грендел и Джейсън пред себе си. Тогава разбрах, че ще обичам тази котка вечно.
15
Понякога всичко това ми идва в повече.
Катрин
Двамата с Джейсън играехме на скрабъл с думи от Шекспирови пиеси. Почивахме си, след като бяхме свършили с опаковането и на последните книги, когато влезе Ави. По-късно Джейсън каза, че: „внезапно във въздуха се е разнесла корпоративна миризма“. И ако не беше Джейсън, щях да посрещна Ави възпитано и като пораснал човек. Вместо това обаче веднага щом станах да я поздравя, Джейсън скочи от креслото си и зае отбранителна позиция досущ като Грендел. Котаракът пък като никога остана да лежи по гръб на огряното от слънцето местенце върху една купчина кутии, откъдето явно се забавляваше с нашите човешки странности.
— Какво търсиш тук? — попита Джейсън Ави.
Тя не обърна внимание на тона му и отвърна с дизайнерска усмивка. Носеше кремав костюм, подходящ за края на лятото, и с намек за настъпващата есен в блузата й с цвят на препечен портокал. Този път обаче не се чувствах като опърпаната братовчедка от село, докато стоях пред нея в протърканите си джинси с дупки и тениска на „Водното конче“, вързана на кръста. Този път тя беше тази, която не се вписваше с обстановката.
— Укроти топката, каубой — казах аз. — Аз я поканих.
Двете с Ави отидохме в „Старбъкс“, където беше мигрирала и Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги. Поръчахме си екстра голямо кафе мока с бита сметана за мен и чай от портокал за нея. Докато вземах поръчките, а тя се настаняваше на една маса, видях през прозореца как Джейсън ръкомахаше яростно на Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги и говореше нещо, което не можех да чуя, но пък можех лесно да отгатна.
Пръст, с който нарисува невидима линия от „Старбъкс“ до „Водното конче“: „Тя си влезе ей така в книжарницата!“. Ръкомахане в наша посока: „А Маги я последва като зомби“. Пръст, с който сочеше себе си, а после „Водното конче“: „Трябва да се върна обратно в книжарницата“. Посочи Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги, а след това към мен: „Вие стойте тук и наглеждайте Маги“.