Всички бяха дошли в новото „Водно конче“, за да помогнат със сглобяването на рафтовете, от които имахме нужда, защото имахме страшно много книги. Двамата с Джейсън обикаляхме разпродажби на имоти, изоставени складове и всякакви други места, откъдето можехме да оборудваме помещение, пет пъти по-голямо от предишното „Водно конче“. Сегашното място беше прекалено голямо. Сетих се за онзи разговор с Ави как никоя книжарница няма нужда от 2800 квадратни метра. Така че вместо да я пълним със стока, построихме стени, за да направим стаи за четене, стаи за срещи, които хората можеха да наемат и, разбира се, бар и кафене, които да даваме под наем на няколко души от Групата с прекалено много татуировки и пиърсинги. Наехме персонал, включително Саша и приятелката й с късата прическа, като се надявахме, че те ще пълнят вечер книжарницата с приятелите си. Бъдещите герои в новото „Водно конче“.
Робърт ни подари две снимки в рамки. Една на Хюго, който стоеше пред старото „Водно конче“. Сигурно е била направена точно след като е купил книжарницата през 80-те. Изглеждаше толкова млад. Косата му едва бе започнала да оредява, брадата му бе почти черна. Другата беше на трима ни — Джейсън и Хюго, седнали в креслата за четене, а аз на пода, облегнала се на краката на Хюго, и тримата забили нос в книги. Хюго щеше толкова много да хареса новото „Водно конче“. Сигурна съм, че щеше да се чувства като победител, че е изгонил „Аполо — книги и музика“ от града, а ние никога нямаше да се опитаме да го убеждаваме в противното. Щеше да се влюби в новите рафтове, в новия офис. Щеше да хареса това събиране на нашето семейство. Щеше да се влюби във всичко това.
Мисля, че винаги ме е било страх от любовта, защото съм се ужасявала, че ще ме контролира, плашеше ме от какво ще трябва да се откажа заради нея. Истината обаче е, че за една достатъчно голяма любов, жертвите не са жертви — те са нужди. Престъпление е да ги правим обаче поради грешни причини.
Докато другите почистваха след нашия пикник на закрито, аз отидох в офиса, за да взема някакви документи за Робърт. Първата ни поща беше пристигнала на новия адрес. Заедно със сметките и каталозите имаше и пакет, голям колкото книга, адресиран до мен. Отворих го и извадих „Любовникът на лейди Чатърли“ на Хенри и Катрин. Вътре имаше и картичка с бележка:
Време е да продължим напред.
Мико Калън
Тази нощ седях в плетения си стол до прозореца на малкия апартамент над новото „Водно конче“, където се преместих, след като продадохме дуплекса на Хюго. Беше вече хладно да държа прозореца отворен, но ми харесваше да чувам как последните пешеходци по улица „Кастро“ си отиват вкъщи и да усещам миризмата от тайландския ресторант през улицата. След като живях до Хюго години наред, тишината и липсата на пикантни миризми щяха да ме накарат да се почувствам самотна.
Отворих „Любовникът на лейди Чатърли“. Препрочетох всички бележки, точно както първата нощ, когато ги открих. После се изправих и отидох до кухненската маса с лист хартия и химикалка. Задържах листа и натиснах химикалката върху него, оформяйки букви, думи, мислите си.
Нямах представа какъв е животът на Раджит в Амстердам. Не знаех дали е намерил друга любов там, или все още мисли за мен и за нашата илюзорна връзка. Той вече се намираше зад един ъгъл, който все още не бях заобиколила. И все пак му писах. Защото в края на краищата той беше прав. Аз бях неговата Катрин.
Написах писмото, а после го сгънах и го адресирах до магазинчето в Амстердам, за което ми беше казал. Под светлините на нощта отидох до пощенската кутия срещу „Водното конче“, отворих вратичката и пуснах писмото, преди да успея да се спра. След дванайсет години работа в софтуерния сектор, разбирах битовете и байтовете на имейлите, постовете във фейсбук, туитовете и текстовите съобщения, но пускането на лист хартия в пощенска кутия и пътешествието й до другия край на света за няколко дни? Това беше истинска магия.
16
Най-накрая трябва да се изправя пред всичките си въпроси.
Маги
Събуждам се и откривам Мая да стои до леглото ми и да ме гледа. Започна да го прави напоследък — задига ключа от дома ми, който държа в офиса долу във „Водното конче“. Вълнуваше се, че ще тръгне на детска градина след две седмици, но също така се въртеше повече около нас, все едно щяхме да изчезнем, докато учеше азбуката. Майка й Ейсли се смее и казва, че е заради всички тези книги за сирачета, които Джейсън й чете.