— Ще се научи — казва тя. — Всички оставаме заедно.
Ставам, а тя ми носи телефона, когато иззвънява. Сядам на леглото си и говоря с Дизи, който пристига днес и ще ме води на обяд. Правим планове да се срещнем в ресторант „Нуево Индиън“ на мястото, където беше „Бдение над Финеган“. Опитва се да ме омае и да ме накара да отида да работя за новия му стартъп и да се занимавам с някакви мобилни телефони, от които не разбирам нищо. Той не изкара и година в „Аполо — книги и музика“. Оказа се, че да преработва нещо, правено преди, не е толкова вълнуващо, колкото новите и блестящи възможности, които го чакаха зад ъгъла. Каквото и да прави новата му фирма, Дизи е СБД, стратег на бъдещи детайли. Това е най-скапаната и измислена позиция, която съм чувала някога, но Дизи е толкова горд с нея, че се преструвам, че и аз се гордея с него. Понякога на човек просто му е достатъчно да вижда хората в живота си щастливи.
Приключвам разговора с Дизи, а Мая вече ме дърпа към стълбите. Казвам й да се облече. Днес ни очаква голям ден. След като отворя книжарницата за сутрешните посетители и оправям тук-там по нещо, двете с Мая ще отидем да й купим нови дрешки и обувки за първия ден в училище. Майка й и Джейсън смятат, че къси панталонки и гуменки на дупки са напълно нормални за големия ден. Боже господи!
Отиваме до помещението на долния етаж, където Джейсън седи на бюро и преглежда продажбите ни от миналия месец. Дългите летни дни ни се отразиха добре, но се надяваме, че по Коледа ще е още по-силен период. Ейсли също е тук. Тя е от хората, които стават рано сутрин. Донесла е топли кифлички и пресен портокалов сок. Работи в органична пекарна и е доста войнствено настроена относно оризовото брашно. Въпреки това я харесвам. Двамата с Джейсън се запознаха миналия Ден на благодарността, няколко месеца след като отворихме новата книжарница. Беше дошла да търси книги за Мая. Двамата се преместиха да живеят заедно в нов апартамент преди около два месеца. Ейсли е на 26, няколко години по-голяма е от Джейсън, но това по-някакъв начин го прави да изглежда по-зрял. Планират сватба по Коледа във „Водното конче“. Искам да им кажа, че са много млади, че не се познават от дълго време. Тревожа се малко за тях. Но като се замисля — кой от нас въобще е готов за каквото и да било?
Мая застава на колене на стола до Джейсън. Разказва му, че е сънувала костенурка миналата нощ. Той пък й разказва за мече, живеещо в обърнат чадър, който виси от луната. Ейсли го моли за пореден път да записва тези приказки, които изникват в главата му, и той нахвърля няколко реда в бележник със спирала, който държим до настолния телефон. Мажа си кифличка с масло и чаят ми става готов, а когато сядам, знам, че денят ще е хубав.
Когато двете с Мая отиваме в главната част на книжарницата, Саша вече е пуснала сутрешните посетители и прави кафе в кафенето, така че райският аромат се носи из цялото помещение. Няма прегорели кафени зърна на „Къпа Джо“ във „Водното конче“. Мога дори да го пия черно, но когато пристигаме, Саша вече е приготвила мока „Свирепа наслада“ за мен и пресен сок за Мая. Мая я хваща за ръката, за да й „помогне“ да подредят пресните сладки.
— Без понички — казвам аз. — Тя вече закуси.
И двете ми се нацупват и когато смятат, че не ги гледам, Саша нарочно обръща глава на една страна и Мая бързо пъхва една поничка в устата си.
— Мая — предупреждавам я аз.
— Не е поничка, а дупка — казва тя.
Аз я поглеждам с онзи поглед, който казва, че няма да се вържа на тези приказки и се надявам, че с това ще приключим, защото вече се приготвям за среща в стаята за конференции с персонала. Ще обсъдим новата система за следене на книги, която Дизи написа за нас като страничен проект. Ние сме неговите бета-опитни зайчета. Ако всичко мине добре, ще започне да продава апликацията в App Store. Браво на него. Радвам се, че сделката с него включваше и по-нови компютри за нас.
Все още се придържам към мнението си, че 2800 квадратни метра са прекалено голямо пространство за квартална книжарница. Даваме под наем конферентните стаи, офисите и кабинките на горния етаж на младите надежди на Силициевата долина, които смятат, че са на път да създадат следващия фейсбук на харддрайвърите си. Харесва им да са сред книгите, кафето и сладките повече от всичко друго. Искаме им само толкова, колкото да покрием половината си ипотека. Другата половина покриваме с продажбите от книги. Продажбите може да се увеличават или намаляват, но мечтите за следващото голямо откритие на Силициевата долина никога не умират.