Под ъгъл към бюрото имаше стол и аз седнах. Той отвори една кутия.
— Пура?
— Благодаря, не пуша — казах аз.
— Тогава може би ще пиеш нещо?
— С удоволствие.
— Уиски?
— Чудесно.
Той отиде до барчето в ъгъла и сложи лед в две чаши.
— Как го пиеш, Брад?
— Само с лед, ако може.
Той се засмя.
— Точно така се пие уиски.
Седях, загледан в полиците с книги, покрили стените отдолу догоре. Много от тях бяха многотомни издания в скъпа подвързия.
Трябва да е чудесно, мислех си аз, да си достатъчно богат, та като ти се прииска, да си купиш някоя дреболия, да не се чудиш дали можеш да си го позволиш. Да можеш да живееш в къща като тази, със стени, отрупани с книги, с тежки завеси по прозорците, да имаш повече от една-единствена бутилка уиски и специално барче, а не кухненска етажерка.
Шърууд ми подаде чашата, мина зад бюрото и седна. Вдигна своята чаша, отпи жадно няколко глътки и я остави на бюрото.
— Добре, Брад — каза той. — какво знаеш всъщност?
— Абсолютно нищо. Само това, което ви казах вече. Говорих с някого по телефона. Предложиха ми работа.
— И ти прие ли я?
— Не, не съм, обаче може да приема. Нямам работа и трябва да си намеря. Но това, което те или той ми казаха, не беше много смислено.
— Те?
— Ами или бяха трима души, или един човек, който си смени на три пъти гласа. Колкото и странно да ви звучи, но на мен ми се стори, че беше един човек с три различни гласа.
Той взе чашата и отпи от нея. После я вдигна към светлината и се учуди, като видя, че е почти празна. Надигна се от креслото си и отиде да вземе бутилката. Наля си и ми я подаде.
— Аз още не съм почнал.
Шърууд остави бутилката върху бюрото и пак седна.
— Добре направи, че дойде да си поговорим. Няма нищо нередно в това да приемеш работата. Взимай парите и да те няма. Нанси сигурно те чака навън. Заведи я на кино или някъде другаде.
— Това ли е Всичко? — попитах аз.
— Да.
— Значи променихте решението си?
— Кое решение?
— Смятахте да ми кажете нещо, но се отказахте.
Той ме погледна право в очите.
— Така е. Но това няма значение.
— Не и за мен — възразих аз. — Защото виждам, че сте изплашен.
Помислих, че ще се засегне както повечето мъже, като им кажеш, че се страхуват.
Но той не се обиди. Изразът на лицето му остана непроменен.
После рече:
— Защо не пиеш, за бога! Действуваш ми на нервите, като седиш така и само държиш чашата.
Аз съвсем я бях забравил. Отпих глътка.
— Кой знае — продължи той — какви глупости си си въобразил. Сигурно мислиш, че съм се забъркал в някоя тъмна афера. Не знам ще ми повярваш ли, но и аз нямам представа в какво именно съм се забъркал.
— Вярвам ви — отговорих. — Щом казвате.
— Много неприятности съм имал през живота си. Пък и кой ли е нямал. Но на мен всичко ми се струпа наведнъж. Което също често се случва.
Кимнах в знак на съгласие.
— Първо ме напусна жена ми. Сигурно си чувал за това. Предполагам, че в Милвил доста се е говорило за тази случка.
— Аз бях много малък тогава.
— Да, сигурно. Мога само да кажа, че и двамата се държахме напълно достойно. В съда нямаше крясъци и прочие неща. И двамата не сме такива хора. А после, като венец на всичките ми нещастия, се изправих пред фалит. Имаше криза в производството на селскостопански машини и се страхувах, че ще се наложи да затворят фабриката. Редица други дребни предприятия за производство на селскостопански машини бяха принудени да ликвидират. Някои от тях бяха носили добри печалби на собствениците си петдесет-шестдесет години, но се наложи да излязат от играта.
Той млъкна, като че ли очакваше да кажа нещо. Какво можех да кажа? Шърууд отпи още една глътка и продължи:
— В много отношения съм направо глупав. Мога да ръководя фабриката, докато има надежда тя да носи печалба. Смело бих заявил, че съм вещ в деловите въпроси. Но това е всичко. Цял живот не ми е хрумнала нито една голяма или поне по-нова идея.
Той се наведе напред, сключи ръце и ги опря на масата.
— Много съм мислил над това, което се случи с мен. Опитах се да намеря някаква логика, но напразно. Това е нещо, което не можеше да се случи, поне на човек като мен. И така аз бях изправен пред фалит и нищо не можеше да ме спаси. Всичко беше много просто. Поради редица икономически причини търсенето на селскостопански машини бе намаляло. Едрите предприятия с широк пазар и много средства за реклама ще се измъкнат благополучно от това положение. Те имат простор за действие и могат да вземат редица мерки, за да сведат лошите последствия до минимум. Но такива дребни предприятия като моето нямат нито възможности, нито резервен капитал и за тях няма изход. Аз водех бизнеса по стари, отдавна установени и изпитани от времето правила, така както баща ми и дядо ми са го водили навремето. И тези правила гласят: когато не можеш да продадеш стоката си, с теб е свършено. Сигурно някои хора ще са в състояние да се измъкнат благополучно от подобно положение, но аз не съм от тях. Аз съм добър бизнесмен, но ми липсва въображение. Не ми идваха идеи. И ето изведнъж идеите започнаха сами да се раждат в главата ми. Сякаш бяха чужди идеи, присадени в мозъка ми.