Той посегна към бутилката и напълни чашата си. Направи ми знак с шишето и аз подадох моята чаша. Той я напълни до самия ръб.
— Пий — каза той. — Ти ме накара да си развържа езика и сега ще ме изслушаш докрай. Утре сутринта сигурно ще се питам защо ли ти разправих всичко това. Но сега ми е все едно.
— Ако не ви се иска да ми го кажете… Ако мислите, че си пъхам носа където не ми е работа…
Той махна с ръка.
— Може да не ти се слуша, тогава кажи. Вземай парите и си свободен.
Поклатих глава.
— Още не. Докато не разбера защо ми ги давате.
— Парите не са мои. Аз съм само посредник.
— Посредник на другия? На вашето второ „аз“?
Той кимна.
— Именно. Как се сети?
Посочих телефона без шайба. Шърууд се намръщи.
— Никога не съм го използувал. А преди ти да ми кажеш за твоя, не бях и чувал някой да си е служил с такъв телефон. Произвеждам ги със стотици, пък…
— Вие ги произвеждате?!
— Да, разбира се. Не за мен самия, а заради това мое второ „аз“. Макар че — той се наведе към мен през бюрото и понижи доверително гласа си — започвам да подозирам, че това не е никакво „аз“…
— А какво мислите, че представлява то?
Той се облегна бавно назад.
— Да пукна, ако знам. Едно време си блъсках главата над този въпрос, питах се какво може да бъде и се измъчвах, но нямаше начин да разбера. Сега вече не ме интересува. Казвам си, че може да има и други като мен. Може да не съм само аз — много ми се ще да е така.
— А телефонът?
— Аз го проектирах. Или може би този — другият човек, ако изобщо е човек. Открих го в ума си и записах откритието. И всичко това, не забравяй, без да знам нито какво е, нито за какво служи. Естествено, знаех, че е някакъв телефон. Но да ме убиеш, не можех да кажа как работи. Нито пък тези, които го произбеждаха във фабриката, разбраха. Според всички закони на логиката тази дяволия изобщо не би могла да работи.
— Но вие казахте, че са ви дошли идеи за още куп други неща, които не знаете за какво служат?
— Така е. Обаче нито ги начертах, нито ги произведох. А с телефоните работата стоеше по-иначе: знаех, че трябва да ги произвеждам, в какво количество и какво да правя с тях.
— И какво правехте с тях?
— Изпращах ги на една фирма в Ню Джърси.
Това ми прозвуча като абсолютна безсмислица.
— Един момент, не ми е съвсем ясно. Значи вие открихте плановете в главата си и знаехте, че трябва да произвеждате тези неща и да ги изпращате на фирмата в Ню Джърси. И всичко това, без да си зададете нито един въпрос?
— Как да не съм си задавал въпроси? Ако знаеш какъв глупак се чувствувах! Не забравяй, че това мое друго „аз“, този втори ум, нито веднъж не ме подведе. Той ми спаси фабриката, даваше ми полезни съвети и досега не ми е изневерил. Не можеш да обърнеш гръб на нещо, което е било за теб добрата фея от приказките.
— Май че разбирам — казах аз.
— Как няма да разбираш! Комарджията се осланя на късмета си. Борсовият играч вярва на своя нюх. А нито късметът, нито нюхът са по-постоянни и надеждни от това, което имам аз.
Той протегна ръка, вдигна странния телефон, огледа го и го върна пак на мястото му.
— Този го донесох вкъщи и го сложих тук. През всичките тези години все очаквам да ми се обади някой, но напразно.
— Изглежда, че във вашия случай няма нужда от телефон — казах аз.
— Мислиш ли, че това е причината? — попита той.
— Сигурен съм.
— И на мен така ми се струва. Понякога просто не знам какво да мисля.
— А с фирмата от Ню Джърси кореспондирате ли?
Шърууд поклати глава.
— Нито ред. Изпращам телефоните, и туйто.
— Поне не съобщават ли дали са ги получили?
— Не. Нито пък ми се плаща. Аз и не очаквам пари. Когато човек прави бизнес със самия себе си…
— Със самия себе си? Искате да кажете, че тази фирма се ръководи от вашето второ „аз“?
— Не знам — рече той. — Боже мой, нищичко не знам. През всичките тези години живея с това нещо и се опитвам да го разбера, но все не мога да намеря отговор.
Шърууд имаше много нещастен вид и го съжалих. Той, изглежда, разбра, че го съжалявам. Засмя се и каза:
— Не се огорчавай заради мен. Аз ще го понеса. Мога всичко да понеса. Не забравяй, че за тази работа добре ми се плаща. Я по-добре ми кажи нещо за себе си. Ти май си агент по недвижимите имоти.