— Хайде — повторих аз, — вземи тези дрехи и се облечи.
Той приключи с броенете на пръстите и благовъзпитано си изтри брадата.
— Трябва да се връщам — каза той. — Цветята не могат да чакат дълго. — Протегна ръка и взе дрехите. — А пък моите се износиха — просто изведнъж се накъсаха и паднаха от мен.
— Преди половин час видях майка ти — рекох аз. — Тя те търсеше.
Това бяха рисковани думи, защото от чешит като Тъпър човек никога не знаеше какво да очаква. Но аз рискувах умишлено, та дано да пробудя някаква мисъл в главата му.
— А! — каза той нехайно. — Тя постоянно ме търси. Все още ме има за малко дете и си мисли, че не мога да се грижа сам за себе си.
Като че ли не беше изчезвал. Като че ли не бяха изминали цели десет години. Като че ли бе излязъл от къщи преди половин час. Нима времето не значеше нищо за него? Кой знае, може би…
— Хайде, обличай се. Аз ей сега ще се върна.
Отидох във всекидневната и вдигнах слушалката на телефона. После набрах номера на доктор Фейбиън. Даде заето.
Поставих слушалката обратно на мястото й и започнах да мисля на кого другиго да се обадя. Можех да позвъня на Хайъръм Мартин. По всяка вероятност именно него трябваше да повикам. Но не ми се искаше. Докторът бе човекът, способен да се справи с тази работа — той умееше да се държи с хората, докато Хайъръм само знаеше да ги командува.
Отново позвъних у доктора, но пак ми даде заето.
Тръснах ядосано слушалката и забързах към спалнята. Не биваше да оставям Тъпър дълго самичък. Кой го знае какво може да направи.
Но въпреки всичко бях се забавил прекалено дълго. Как можах изобщо да го оставя!
Спалнята беше празна. Прозорецът разтворен, мрежата срещу комари скъсана и Тъпър го нямаше.
С два скока прекосих стаята, надвесих се през прозореца, но от Тъпър нямаше и следа.
Обзе ме панически страх, чак ми причерня пред очите. Не мога да си обясня защо. В момента бягството на Тъпър от спалнята ми не беше кой знае колко важно. Но подсъзнателно чувствувах, че на всяка цена трябва да го открия, да го върна обратно и повече да не го изпускам от очи.
Без да се замислям, отстъпих крачка назад, засилих се и скочих през прозореца. Приземих се на едно рамо, претърколих се и се изправих на крака.
Тъпър не се биждаше никъде, но все пак разбрах накъде е тръгнал. Краката му бяха оставили следи по покритата с роса, треба, които водеха зад къщата, към стария парник. Беше нагазил в запуснатия сега участък земя, буйно обрасъл с лилави цветя, където някога баща ми, а по-късно и аз отглеждахме какви ли не растения. Беше изминал двадесетина крачки в гъсталака от цветя, следите му личаха ясно, защото някои от стъпканите стъбълца още не се бяха изправили и тъмнееха, където росата се бе отронила от тях.
След двадесетина стъпки следата внезапно прекъсваше. По-нататък и около нея цветята бяха непокътнати, посребрени от ситни капчици роса.
Друга следа нямаше. Тъпър не се бе върнал обратно, нито пък минавал отдругаде. Само тази единствена следа, която водеше в гъсталака лилави цветя и внезапно прекъсваше. Или му бяха порасли крила и бе хвръкнал, или беше пропаднал вдън земя — друг отговор не виждах.
Впрочем, където и да отидеше, каквито и номера да играеше, едно беше сигурно — от Милвил той не можеше да избяга. Градът бе ограден отвсякъде с невидима стена.
Внезапно някакъв вой раздра простора — пронизителен, ужасен, той ечеше и се поглъщаше от самия себе си. Подскочих и се вцепених. Звукът заливаше света, издигаше се до небето и все повече и повече се усилваше.
Познах какво е това, но дълго останах втрещен и вътре в мен всичко се сви от непонятен ужас. Този метален вой бе върхът на всичко, което ми се струпа напоследък. За кратко време светът бе станал непоносим.
Лека-полека се съвзех и тръгнах към къщи. А градската сирена продължи да вие — пронизително, безмилостно, с пълен глас.
8.
Докато стигна вратата на къщата, по улицата вече тичаха хора — панически, презглава, с разширени от ужас очи. Всички бягаха стремглаво по посока на зловещия водовъртеж от звуци, сякаш сирената беше чудовищна свирка в ръцете на съвременен свирач в пъстър костюм1, а хората — плъховете, които се страхуват да не изостанат.