Хиги погледна към Даниъл Уилоуби, който стоеше едно-две стъпала по-ниско от него.
— Така ли е, Дан? — попита той.
— Да — каза банкерът, — така е. То се знае, че е така. Ще направим всичко, което е по силите ни.
Но явно идеята не му харесваше. Просто личеше по физиономията му. Болеше го, като казваше, че ще направи каквото може. Той обичаше гаранцията, сигурната гаранция за всеки отпуснат долар.
— Засега е още твърде рано да разберем какво точно се е случило — продължи Хиги. — До довечера може да научим много повече по въпроса. Най-важното е да запазим спокойствие и да не изпадаме в паника. Не претендирам, че ми е известно какъв обрат ще вземат събитията. Ако тази преграда си остане така, ще се сблъскаме с доста трудности, но сега засега нещата не са чак толкова зле. Допреди час ние бяхме градче, за което никой не беше чувал. Пък и нямаше с какво толкова да се прочуем. Но сега за нас знае целият свят. За нас се пише по вестниците, говори се по радиото и телевизията. Нека Джо Евънс се качи тук и каже какво знае по въпроса.
Той се огледа наоколо и откри Джо в тълпата.
— Ей, вие там — каза кметът, — направете път на Джо да дойде при мене.
Редакторът се изкачи по стълбите и се обърна към хората.
— Засега още няма много за казване — започна той. — Обадиха ми се от повечето телеграфни агенции и от няколко вестника. Всички искаха да знаят какво става. Казах им каквото можах, но то не е достатъчно. Една телевизионна компания изпраща от Елмор снимачен екип. Като излизах от къщи, телефонът още звънеше и предполагам, че и в редакцията постоянно се звъни. Можем да очакваме, че пресата и радиото ще отделят голямо внимание на всичко, което става тук, и не се съмнявам, че щатските и федералните власти няма да ни оставят на произвола на съдбата. А струва ми се, че и научните кръгове ще проявят интерес.
Човекът, който работеше на строежа на новия път, се обади отново:
— Джо, мислиш ли, че учените ще открият каква е работата?
— Не зная — каза Джо.
Хайъръм Мартин си проправи път през тълпата и пресече улицата. Изглеждаше много целеустремен и аз се запитах какво ли е намислил.
Някой пак задаваше въпрос, но вниманието ми бе отвлечено от Хайъръм и не чух за какво става дума.
— Брад — рече някой до мен.
Обърнах се.
Беше Хайъръм. Шофьорът на камиона си беше отишъл.
— Да — казах аз. — какво има?
— Ако си свободен, бих искал да поговоря с теб.
— Говори — казах аз, — имам време.
Той посочи с глава към общината.
— Добре. — Отворих вратата на колата и слязох.
— Ще те чакам — каза Нанси.
Хайъръм заобиколи тълпата и се запъти към страничната врата. Последвах го.
Но цялата работа никак не ми хареса.
9.
Бюрото на Хайъръм представляваше една нищожна малка стаичка в непосредствена близост с помещението, което служи за склад на пожарната команда. Вътре едва имаше място за писалище и два стола. Над писалището висеше огромен, крещящо ярък календар със снимка на гола жена.
А върху самото писалище стоеше телефон без шайба.
Хайъръм посочи с ръка към него.
— Какво е това? — попита той.
— Телефон — отговорих аз. — Откога стана толкова важен, че имаш два телефона?
— Я погледни по-хубаво.
— Какво да му гледам — телефон като телефон!
— Я пак погледни!
— Малко особен ми се вижда, няма шайба.
— А нещо друго?
— Не, друго не виждам. Само дето няма шайба.
— Осбен това — каза Хайъръм — му липсва кабел.
— Така ли? Не забелязах.
— Странно — рече той.
— Защо да е странно? — учудих се аз. — Но какво има, дявол да го вземе? Не си ме домъкнал тук, за да ми показваш някакъв телефон, нали?
— Странното е — каза Хайъръм, — че го открих в твоята кантора.
— Не е възможно. Снощи дойде Ед Адлър и изключи моя телефон за неплащане на сметката.
— Седни, Брад.
Аз седнах и той се настани срещу мен. Изразът на лицето му беше все още приветлив, но в очите се появи особен блясък — същият блясък, който ми беше така добре познат от едно време, когато ме притискаше до стената и знаеше, че няма къде да избягам и ще трябва да се бия с него, което всъщност означаваше, че ще ме пребие от бой.
— Значи никога по-рано не си виждал този телефон? — попита той.
Поклатих глава.
— Когато излязох вчера от кантората, там нямаше никакъв телефон… Нито този, нито какъв да е друг.