— Странна работа!
— Колкото е странно за теб, толкова и за мен. Не ми е ясно какво целиш с всичко това. Да беше се опитал да ми обясниш, а?
Много добре разбирах че всички тези лъжи няма да ме отърват, но така поне печелех време. Бях почти сигурен, че в този момент той с нищо не може да докаже, че имам нещо общо с телефона.
— Е, добре — каза той най-накрая. — Ще ти обясня. Том Престън го откри. Той пратил Ед да ти изключи телефона, но като минавал вчера следобед покрай бюрото ти, случайно погледнал вътре и видял телефона върху писалището. Ужасно се ядосал. Можеш да си представиш колко се е ядосал.
— Да — съгласих се аз. — Познавам Том и много добре си представям.
— Понеже изрично бил заповядал на Ед да ти вземе телефона, първото, което му минало през ума, било, че ти си предумал Ед да не ти го изключва. Или пък че Ед просто не е минал да го вземе. Нали знае, че сте приятели.
— И предполагам, толкова се е ядосал, че е влязъл с взлом и сам го е взел.
— Не — каза Хайъръм, — не е влизал с взлом. Отишъл в банката и убедил Даниъл Уилоуби да му даде ключа.
— Без да се съобразява, че кантората е моя.
— Да, ама от цели три месеца стотинка не си платил от наема. Ако питаш мен, аз смятам, че Дан е имал пълното право да му даде ключа.
— А аз твърдя, че Том и Даниъл са влезли с взлом и са ме ограбили.
— Казах ти вече, че не са влизали с взлом. Освен това Даниъл няма нищо общо с тази работа. Той само дал на Том резервния ключ. Том влязъл в кантората ти сам. Пък и ти току-що призна, че за пръв път виждаш този телефон, и отрече да е твой.
— Това няма нищо общо с въпроса. Каквото и да има в моята кантора, той няма право да го взема. Независимо дали е мое, или не. Какво ми гарантира, че не е задигнал и нещо друго?
— Много добре знаеш, че не е — каза Хайъръм. — И престани да ме прекъсваш, ако искаш да чуеш всичко.
— Продължавай тогава.
— Та значи Том взел ключа, влязъл в кантората ти и моментално разбрал, че това е съвсем друг телефон — без шайба и без жица. Затова се обърнал и тръгнал да си ходи, но още преди да стигне вратата, телефонът започнал да звъни.
— Какво започнал?
— Да звъни.
— Нали каза че не бил свързан.
— Точно така. И въпреки това започнал да звъни.
— Тогава той вдигнал слушалката — казах — и му се обадил Дядо Мраз.
— Тогава той вдигнал слушалката — рече Хайъръм — и му се обадил Тъпър Тайлър.
— Тъпър? Че как така, нали той…
— Да, знам. Тъпър изчезна. Преди десет години, ако не и повече. Но Том твърди, че това бил гласът на Тъпър. Казва, че е изключено да греши.
— И какво му казал Тъпър?
— Том казал „ало“ и Тъпър го попитал кой е насреща. И Том му обяснил кой е. Тогава Тъпър рекъл: „Махай се веднага от този телефон, ти нямаш право да го ползуваш.“ След което телефонът млъкнал.
— Виж какво, Хайъръм, Том си е направил шега с теб.
— Нищо подобно. Той самият помислил, че някой го поднася. Решил, че вие двамата с Ед сте му погодили този номер, за да си върнете за телефона.
— Той се е побъркал! — възмутих се аз. — Дори да сме скроили такъв номер, откъде бихме могли да предположим, че Том ще нахълта точно в този момент?
— Така си е — призна Хайъръм.
— Да не би да искаш да кажеш, че си повярвал на всичко това?
— Ще ми се да е така. Но в цялата история има нещо нередно, нещо ужасно нередно…
Ала тонът му не беше вече нападателен, напротив — Хайъръм бе започнал да се отбранява, да отстъпва от първоначалните си позиции. Беше ме викнал тук, за да ме притисне до стената, но не сполучи и сега се чувствуваше глупаво, задето се бе забъркал в тази история. Аз обаче знаех, че след малко страшно ще се ядоса. Такъв си е открай време.
— Кога ти разправи Том всичко това?
— Тази сутрин.
— А защо не още снощи? След като е решил, че е толкова важно…
— Ама нали ти казах вече. Той сметнал, че не е важно, че е само номер. Че му връщате. Не обърнал голямо внимание до днес сутринта, когато се забъркаха тези каши. След като говорил с Тъпър, той взел телефона със себе си. Решил, че по този начин пак сте квит. Че след като сте си направили такъв труд…
— Ясно — рекох аз. — а сега смята, че гласът наистина е бил на Тьпър и че той е търсил именно мен.
— Да, нещо такова. След като снощи занесъл телефона вкъщи, той на няколко пъти вдигал слушалката и телефонът работел, макар че никой не се обаждал. И това много го разтревожило. Нали не е включен!
— И сега вие двамата искате да заведете нещо като дело срещу мен. Така ли?
Физиономията на Хайъръм стана злобна.
— Знам, че си забъркал нещо. Снощи си отишъл в колибата на Пияницата, след като ние с доктора го откарахме в Елмор.