— Съседна Земя?
— Да, има много Земи. Нима не знаехте?
— Не — казах аз, — не знаех.
— Но можете да повярвате в това.
— Сигурно, стига да свикна с тази мисъл.
— Съществуват милиарди Земи — продължиха Цветята. — Не знаем с положителност точния им брой, но са много милиарди. Някои мислят, че са безброй.
— И всички са една зад друга?
— Не, тази мисъл е неправилна. Не можем да ви обясним. Звучи много объркано, когато се опитваме да обясним нещо с думи.
— Добре, дакажем просто, че има много Земи. Но не разбирам все пак. Ако е така, ние щяхме да ги виждаме.
— Не можете, освен ако виждате във времето. Другите Земи съществуват в пластовете на времето…
— В пластовете на времето? Искате да кажете, че…
— Най-просто може да се каже така: времето дели всички тези безброй Земи една от друга. Всяка се отличава със свое собствено място във времето. А за вас съществува само настоящият момент. Вие не можете да надзърнете в миналото или в бъдещето…
— В такъв случай, за да попадна тук, аз съм пътувал във времето.
— Да — отговориха Цветята. — Точно това направихте.
Тъпър седеше с все същия празен израз на лицето, но аз бях забравил за него. Думите, които чувах, излизаха от неговата уста, но с мене не говореше Тъпър. Аз знаех, че разговарям с Цветята, че колкото и безумно да звучи, с мен говори лилата, заляла всичко наоколо.
— Ако се съди по вашето мълчание, на вас ви е трудно да възприемате това, което чухте.
— Не мога да го смеля — признах си аз.
— Тогава ще се опитаме с други думи. Земята е една основна структура, но тя се движи във времето чрез прекъсваща се последователност.
— Благодаря ви за старанието, но не ми стана много по-ясно.
— Ние знаем това отдавна — продължиха Цветята. — Открихме го преди много години. За нас това е един от законите на природата. Но за вас, изглежда, не е така. Ще ви трябва много време, за да го проумеете. Не е лесно да усвоите за един миг нещо, което на нас е отнело векове.
— Но аз съм пътувал във времето. Това е, което не мога да възприема. Как е възможно да се пътува във времето?
— Пресекли сте едно много тънко място.
— Тънко място?
— Място, където времето не е било много плътно.
— Вие ли го направихте тънко?
— Нека кажем, че сме се възползували от него.
— За да се доберете да нашата Земя?
— Молим ви, господине, недейте с такъв ужас в гласа. Вече няколко години вие, хората, пътувате в космоса.
— Опитваме се — казах аз.
— Вие мислите за завладяване. В това отношение си приличаме. Вие се опитвате да завладеете космоса, а ние — времето.
— Чакайте малко, нека се върнем по-назад — помолих ги аз. — Има ли граници между тези много Земи?
— Да, има.
— Граници във времето? Искате да кажете, че световете са разделени от някакви фази на времето?
— Точно така. Много вярно сте схванали същността.
— А вие се опитвате да проникнете през тази преграда на времето, за да се доберете до нашата Земя?
— Да — отговориха Цветята.
— Но защо?
— За да сътрудничим с вас. За да сключим съюз. Ни се нуждаем от жизнено пространство и ако вие ни го дадете, ще споделим с вас знанията си. На нас ни трябва техника, защото нямаме ръце, а с нашите знания вие можете да създадете нова техника, която да бъде използувана за взаимна изгода. Ние можем заедно да навлезем в други светове. Възможно е в крайна сметка всички Земи да се слеят в една, техните населения да се обединят, да има една цел, еднакви стремежи.
Студена буца натежа на стомаха ми, но въпреки това се почувствувах празен, а в устата си усетих отвратителния вкус на метал. Съюз значи, но кой ще играе в него главната роля? Жизнено пространство, казват, а за нас колко ще остане? Други светове, но какво ще има там, в другите светове?
— А много ли знания имате?
— Много. Придобиването на знания е нещо, на което обръщаме изключително внимание.
— Изглежда, доста усърдно сте започнали да ги придобивате от нас. Нали вие сте тези, които наемат четци?
— Да, този начин е далеч по-ефикасен от предишните, които използувахме. По-рано резултатите не бяха кой знае какви. А този метод е по-сигурен и дава възможност да подбираме най-важното.
— Това започна, откак внушихте на Джерълд Шърууд да направи телефоните, нали?
— Телефоните дават възможност за пряка връзка. По-рано можехме единствено да подслушваме мисли.
— Искате да кажете, че сте имали умствен контакт с хората от нашата Земя? И може би доста отдавна?
— О, да — бодро отвърнаха Цветята. — С много хора от дълги години. Но лошото е, че това бяха едностранчиви отношения. Ние имахме контакт с тях, а те в по-голямата си част нямаха. Повечето от тях дори не подозираха за нашето съществуване, а тези, които бяха по-чувствителни, се досещаха, но много смътно и неопределено.