— Тогава какво чакате? — попитах аз.
— В някои отношения разсъждавате много бавно и не можете да разберете какво искаме. Ние нямаме намерение да нахлуем и да ви завоюваме. Ние търсим вашето сътрудничество. Искаме да дойдем като приятели и да постигнем пълно разбирателство.
— Е, това е друго нещо — казах аз. — Искате да станем приятели, но най-напред трябва да ви опознаем и после да се сприятеляваме. Какво представлявате всъщност?
— Вие сте груб — засегнаха се те.
— Не съм груб. Просто искам да знам какво сте. Говорите за себе си в множествено число или като за нещо събирателно.
— Така е. Вероятно бихте ни нарекли организъм. Корените ни са сплетени в система, която обхваща цялото земно кълбо — сигурно бихте нарекли това единна нервна система. На равни промеждутъци има натрупвания на големи количества от коренното ни вещество, които ни служат като… мозък. Много, много мозъци и всички свързани в обща нервна система.
— Не е възможно! — Възразих аз. — Това е против законите на логиката. Растенията не могат да имат разум. Нито едно растение не може да притежава инстинкт за самосъхранение или пък да изпитва желание да научи нещо.
— Разсъждавате напълно правилно — спокойно ми отвърнаха Цветята.
— Разсъждавам правилно, а въпреки това седя тук и разговарям с вас.
— Вие имате едно животно наЗемята, което наричате куче.
— Да, много умно животно.
— Опитомено от вас, хората, за да ви бъде приятел и другар. Това животно е свързало съдбата си с вашата от незапомнени времена. И може би тъкмо от постоянното общуване с вас то е станало още по-умно. Това животно се поддава много лесно на дресировка.
— Но какво отношение има кучето към този въпрос?
— Помислете какво можеше да бъде постигнато, ако хората на вашата Земя бяха посветили цялата си енергия още от самото начало единствено на обучението на кучетата?
— Не зная… Може би сега кучетата щяха да са умни колкото нас. Техният разум вероятно щеше да се отличава от нашия, но все пак…
— Някога, преди милиарди години, обитателите на един свят постъпиха точно по този начин с нас — казаха Цветята.
— Как, съзнателно направиха едни растения разумни?
— Имаха причина за това. Те бяха съвсем различна форма на живот от вас. И ни усъвършенствуваха с определена цел. Беше им необходима някаква система, която да запазва натрупаните от тях знания, да ги класифицира, систематизира и в същото време тези знания да им бъдат винаги подръка.
— Ами да бяха водили записки. Всичко това може да бъде записано.
— Имаше пречки от физиологически характер и нещо по-важно: съществуваха психологически прегради.
— Искате да кажете, че не са можели да пишат?
— Мисълта за писане дори не им е минавала през ума. Те не знаеха да пишат, нито да говорят. Но дори да умееха да говорят и да пишат, това не би им свършило нужната работа.
— Имате предвид класификацията и систематизацията?
— Отчасти да. Но я кажете колко от това, което са знаели хората в древността и са били записали и запазили, както им се е струвало тогава, съвсем сигурно, е стигнало до ваши дни?
— Незначителна част. Повечето се е загубило или е било унищожено. А и времето е заличило доста неща.
— Обаче ние все още пазим знанията на онези същества. Оказахме се по-сигурни от всякакви писмени документи, въпреки че обитателите на онзи свят съвсем не мислеха да пишат.
— Вие сте запазили знанията на обитателите на онзи свят, а може би и на обитателите на още някой свят?
Но те не ми отговориха на този въпрос.
— Ако разполагахмес време, щяхме да ви обясним всичко. Има много фактори и съображения, които биха били непонятни за вас. Повярвайте, че решението на тези същества да ни използуват в качеството на хранилище на знания беше най-разумното и изпълнимото от многото разрешения на въпроса, с който те разполагаха.
— Но колко време им е отнело това! — възкликнах аз. — Само като си помисля колко време е необходимо, за да се направи едно растение разумно! И откъде се започва? Какво трябва да се направи, за да стане то такова?
— Те не се съобразяваха с времето. То не беше проблем за тях. Умееха да боравят с него както си искаха. Управляваха го така, както вие управлявате материята. Но то е само част от онова, което те умееха да правят с времето. Пресоваха много векове от нашето съществуване, така че да се равняват само на няколко секунди от техния живот. Времето беше на тяхно разположение. Те сами си правеха времето, което им беше нужно.
— Правеха време?
— Но да, какво толкова трудно има тук за разбиране?
— За мен има. Времето е река. То тече безспир само в една посока. И никой нищо не може да прави с него.