— Тъпър говори от името на Цветята — каза гласът. — А вие седнете и се дръжте прилично.
— Няма да ти мине номерът — озъбих се аз. — Няма да се измъкнеш с преструвките си…
— Но с вас говорят Цветята — повтори рязко гласът. И действително лицето на Тъпър доби познатото безжизнено изцъклено изражение.
— Той ми взе парите — казах аз. — Измъкнал ги е от плика, докато съм спял.
— Хайде тихо — рече нежният глас. — Мълчете и слушайте.
— Няма да млъкна, преди да си получа парите обратно.
— Ще ги получите. Ще получите много повече от вашите жалки хиляда и петстотин долара.
— Гарантирате ли?
— Гарантираме.
Отново седнах.
— Вижте какво, вие не знаете колко много значат за мене тези пари. Разбира се, грешката е отчасти моя. Трябваше да изчакам да отворят банката или да намеря някое сигурно място, където да ги скътам. Но се забъркаха толкова неща…
— Само не се вълнувайте — казаха Цветята. — Ще ви ги върнем.
— Добре — съгласих се аз. — Но необходимо ли е Тъпър да говори с такъв глас?
— Защо, какво му има на гласа?
— По дяволите! — изругах. — Е, добре, говорете както искате. Аз желая да разговарям с вас сериозно, може дори да поспорим, а така не е честно… Ще се постарая обаче да не забравям с кого говоря.
— В такъв случай ще говорим с друг глас — казаха Цветята и още по средата на изречението зазвуча гласът на бизнесмена.
— Много ви благодаря — казах аз.
— Спомняте си — рекоха Цветята, — че когато говорихме с вас по телефона, ние ви предложихме да станете наш представител.
— Разбира се, че си спомням. Но за да стана ваш представител…
— Страшно се нуждаем от някого. От човек, на когото можем да се доверим.
— Откъде сте толкова сигурни, че можете да се доверите на мен?
— Сигурно сме, защото знаем, че ни обичате — отговориха те.
— Вижте какво — казах аз. — Не знам откъде ви е хрумнала тази мисъл. Не разбирам…
— Баща ви намери тези от нас, които бавно загиваха във вашия свят. Той ни взе в неговата градина и започна да се грижи за нас. Той ни гледаше, пазеше ни и ни обикна — и ние разцъфтяхме.
— Всичко това ми е известно…
— Вие сте продължение на вашия баща.
— Е, не е задължително. Не в тоя смисъл, както го разбирате.
— Грешите, така е — упорствуваха те. — Ние познаваме биологията на човека. Знаем закона за наследствеността. „Крушата не пада по-далеч от дървото“ — казва вашата пословица.
Реших, че няма смисъл да продължавам. С тях не може да се спори. Те си имаха своя логика; от съприкосновението си със Земята бяха насъбрали най-различна информация, усвоили я горе-долу и си направили собствени изводи. И този закон сигурно беше съвсем смислен за техния свят, защото растенията почти не се различават от родителите си. Безполезно беше да ги убеждавам, че законите, който са валидни за тях, не винаги важат и за хората.
— Добре — рекох аз, — нека бъде както казвате. Вие сте сигурни, че можете да ми вярвате, и, изглежда, сте прави. Но искам да ви кажа честно: не мога да се заема с тази работа.
— Не можете? — попитаха те.
— Вие искате да бъда ваш представител на Земята. Ваш посланик. Да водя преговори от ваше име.
— Точно така.
— Да, но аз не съм подготвен за такова нещо. Не съм дипломат. Нямам представа как се върши тази работа. Не знам дори откъде да започна.
— Вие вече започнахте — казаха Цветята. — И ние сме много доволни от първите ви крачки.
Аз настръхнах.
— Какви първи крачки? — попитах.
— Ами да, разбира се — отговориха те. — Нима не помните? Вие помолихте Джерълд Шърууд да влезе във връзка с някого. И при това подчертахте, че този някой трябва да заема много висока длъжност и да има власт.
— Аз го помолих съвсем не заради вас.
— Но вие можете да говорите и от наше име. На нас ни трябва някой, който да обясни какво сме ние.
— Нека да си говорим честно — казах аз. — как мога аз да обясня какво представлявате вие? Та аз не знам почти нищо за вас.
— Ние ще ви разкажем всичко, което искате да знаете.
— Тогава да започнем. Това не е вашата родина, нали?
— Не, не е. Ние преминахме през много светове.
— А хората… хм… не хората, а разумните същества… Какво стана с разумните същества на тези светове?
— Не ви разбираме.
— Когато проникнете в някой нов свят и намерите там разумни същества, какво правите с тях?
— Ние много рядко намираме в новите светове разум, искаме да кажем високоразвит, истински разум. Той не се развива във всички светове. А когато попаднем на разумни същества, намираме общ език с тях. Сътрудничим. Когато успеем.
— Ако не успеете?