— Моля, не ни разбирайте погрешшо — помолиха Цветята. — Един-два пъти не успяхме да установим контакт с мислещите същества на някой свят. Те не ни забелязваха. За тях ние бяхме просто още една форма на живот, още един… Как го наричате… бурен.
— И тогава какво правите?
— Какво можем да правим? — учудиха се те. Отговорът не беше съвсем честен и искрен. Те могат да направят много неща.
— И вие продължавате по-нататък.
— По-нататък?
— От свят на свят — казах аз. От един свят в друг. Кога мислите да спрете?
— Не знаем — отговориха Цветята.
— Каква е целта би? Какво искате да постигнете?
— Не знаем — рекоха те.
— Почакайте, така не може. Вече втори път казвате, че не знаете. Вие сте длъжни да знаете…
— Господине — казаха те, — а вашето човечество има ли някаква цел? Цел, към която съзнателно да се стреми?
— Не, доколкото ми е известно — отговорих аз.
— Значи в това отношение сме еднакви.
— Да, може би.
— Вие имате на вашата земя едни машини, които наричате електронно-изчислителни.
— Да, те се появиха съвсем наскоро.
— Тези машини служат за събиране и запазване на всевъзможна информация, за установяване на връзка между различните данни и за да ги съобщават на човека, когато са му необходими.
— Те имат още много други функции. Например поправката на остарели данни…
— Това сега не е важно. Кажете, каква според вас е целта на електронно-изчислителните машини?
— Те нямат осъзната цел. Те не са живи.
— А ако бяха живи?
— Ами тогава, предполагам, крайната им цел щеше да бъде да съберат всички данни за цялата вселена и да установят съотношението между тези данни.
— Вие сте прав — казаха Цветята. — Ние сме живи електронно-изчислителни машини.
— Тогава вашите странствания няма да имат край. Вие никога няма да спрете.
— Ние не сме много уверени в това — отговориха те.
— Но…
— Събирането на информация е само средство. Целта е да стигнем до истината — казаха Цветята важно. — А може би не трябва да събираме данни за цялата вселена, за да стигнем до истината.
— А как ще разберете, че сте стигнали до истината?
— Ще разберете — отговориха те.
Махнах с ръка. Така доникъде нямаше да стигнем.
— И сега вие искате да завземете нашата Земя — казах аз.
— Изразихте се неправилно и несправедливо. Ние не искаме да завземем вашата Земя. Искаме вие да ни пуснете при вас, да получим малко място, където да се заселим, искаме да работим и да сътрудничим с вас. Да споделим знанията си.
— Добър отбор ще се получи.
— Да, наистина — отговориха те.
— И след това?
— Какво искате да кажете? — попитаха Цветята.
— След като обменим знания, какво ще стане след това?
— Ще продължим към други светове — отговориха те. — И вие заедно с нас.
— Да търсим други цивилизации, още знания?
— Точно така.
Както го казваха, излизаше съвсем просто. А всъщност не беше, не можеше да бъде толкова просто. Нищо на света не е просто.
Човек може да говори с тях цял месец и да им задава въпроси и въпреки това да не измъкне нищо друго освен най-общото.
— Трябва да разберете едно — казах аз. — Хората на моята Земя няма да ви приемат така слепешката, само по думите ви. Те трябва да знаят точно какво чакате от нас и какво можем ние да очакваме от бас. На нас ни трябват доказателства, че наистина можем да си сътрудничим.
— Можем да ви помогнем в много отношения — рекоха те. — За нас не е задължително да бъдем такива, каквито ни виждате сега. Можем да се превърнем във всякакви други растения, които да ви бъдат полезни. Можем да създадем за вас неизчерпаеми икономически ресурси. Ако искате, можем да се превърнем във вашите стари, познати растения, върху които сте градили стопанството си векове наред, само че много по-качествени, по-пълноценни. Ние ще ви даваме по-добра храна и по-добър материал. Само кажете какви растения искате и с какви свойства — и ние ще се превърнем в тях.
— Искате да кажете, че ще се оставите да ви ядем, да ви режем за дървен материал и да ви тъчем на плат? И няма да имате нищо против?
Те почти въздъхнаха в отговор.
— Как да ви накараме да разберете! Вие изяждате някой от нас, но ние оставаме. Вие нарязвате някой от нас, но ние пак оставаме. Ние сме едно цяло и животът на всички ни е едно цяло — вие не можете да ни убиете всичките, нито да ни изядете всичките. Нашият живот е в нашия разум, в нервната ни система, в нашите корени и луковици и подземни стъбла. И нямаме нищо против да ни ядете, стига да знаем, че ви помагаме. И няма да се превръщаме само в познатите ви растения, които сте свикнали да използувате във вашето стопанство. Можем да станем други жита, други дървета, такива, за каквито никога не сте чували. Можем да се приспособим към най-различни почви и климати. Можем да растем навсякъде, където пожелаете. На вас ви трябват лекарства. Нека само вашите лекари и аптекари ни кажат какво искат — и ние ще ви го дадем. Ние ще бъдем растения по заповед.