— Нищо не приемам за истина — каза Давънпорт. — Това би било съвсем необективно. Но смятам, че не трябва да избързваме със заключенията. Откровено казано, аз бих се заловил с голям ентусиазъм за този проблем, бих правил наблюдения, опити и…
— Може и да не ви остане време за това — казах аз.
Генералът изведнъж се обърна към мен.
— Да не би да има някакъв срок? — попита той. — Вие не споменахте такова нещо.
— Няма, но те могат да ни накарат да побързаме. Могат да упражнят върху нас натиск, когато поискат. Могат да задвижат преградата.
— Колко далеч могат да я придвижат?
— Знам не повече от вас по този въпрос. Десет мили. Сто. Хиляда. Нямам представа.
— Говорите, като че ли те могат да ни изтикат от Земята.
— Не зная. Според мен могат да го направят.
— А мислите ли, че ще го направят?
— Сигурно. Ако видят, че все протакаме и ги водим за носа. Но не мисля, че искат да постъпят така. Те се нуждаят от нас. Те се нуждаят от същества, които да могат да приложат знанията им на практика, които да придават смисъл на тяхното съществуване. А изглежда, че досега не са намерили никой, който да направи това.
— Но ние не можем да решим така набързо — запротестира сенаторът. — Няма да позволим да ни притесняват. Чака ни толкова много работа! Необходимо е да се проведат обсъждания на няколко различни равнища — на правителствено, международно, икономическо и научно.
— Господин сенаторе — казах аз, — има едно обстоятелство, което всички изпускат из предвид: ние сега сме изправени не пред друга нация, не пред други човешки същества. Ние преговаряме с извънземни същества, с пришълци от друг свят…
— Това не променя нещата — възрази сенаторът. — Ние ще действуваме така, както досега.
— Би било прекрасно, стига те да ни разберат — казах аз.
— Ще трябва да почакат — сухо изрече Нюкуум.
Обзе ме отчаяние; видях, че е безнадеждно. Хората нямаше да се справят, те не бяха готови за тази първа среща с извънземна цивилизация и щяха да я провалят. Щяха да започнат безкрайни разговори, доводи, дискусии, консултации — и всичко щеше да се води на наше, човешко равнище, от човешка гледна точка, без никой даже да се опита да помисли за гледната точка на чуждите същества.
— Не забравяйте, че просителите са те, а не вие — каза сенаторът. — Те направиха първата крачка и те искат достъп до нашия свят, а не ние до техния.
— Преди петстотин години в Америка дойдоха бели хора — казах аз. — Те бяха просители тогава…
— Но индианците бяха диваци, варвари… — прекъсна ме Нюкуум.
Аз кимнах:
— Вие съвсем точно изразявате моята мисъл.
— Имате извратено чувство за хумор — каза Нюкуум с леден глас.
— Не ме разбрахте. Казах го съвсем сериозно.
Давънпорт кимна:
— Може би имате известно право, господин Картър. Според вас растенията твърдят, че съхраняват огромни знания. И вие предполагате, че това са знанията на много и най-различни ццвилизации.
— Така ми казаха те.
— Огромни запаси от знания, съхранени и подредени в система. Не просто хаос от сведения.
— Да, именно в система — казах. — Но не забравяйте, че аз не мога да гарантирам за това. Няма как да проверя дали казват истината. Обаче Тъпър, човекът, който говореше от тяхно име, ме уверяваше, че те никога не лъжат…
— Да, разбирам — каза Давънпорт. — Има логика — просто не им се полага да лъжат.
— Като изключим това, че не са би върнали хиляда и петстотинте долара — напомни генералът.
— Факт, че не ми ги върнаха.
— А са ви казали, че ще ги върнат…
— Дори много наблегнаха на това.
— Ето, значи са ви излъгали. Освен това ви накараха с измама да донесете тук оная работа, за която сте помислили, че е машина на времето.
— И много ловко са ви измамили — изтъкна Нюкуум.
— Не, мисля, че можем да им имаме голямо доверие — каза генералът.
— Но почакайте! — запротестира Нюкуум. — Започнахме да говорим, като че ли приемаме басня за истина!
— Нали така се разбрахме в края на краищата — каза сенаторът. — Да приемем сведенията на господин Картър за основа на едно обсъждане.
— В дадения момент трябва да допуснем и най-лошото — рече генералът.
Давънпорт се усмихна под мустак:
— Че какво пък толкова лошо има? За пръв път в историята на човечеството предстои да се срещнем с други мислещи същества. И ако постъпим разумно, това може да се окаже от голяма полза за нас.
— Но ние все още не знаем как да го осъществим — каза генералът.
— Разбира се, че не знаем. Нямаме достатъчно информация. Трябва да се сближим малко повече с тях.