Цялото население на Милвил се беше наредило на хълма зад моята къща; бяха се хванали на бас, че няма да дойде никаква помощ. Където минех, шепотът изведнъж секваше и настъпваше гробна тишина.
А след това се появиха тези двамата — те просто изникнаха насред градината.
Спуснах се по склона и тръгнах през градината към тях да ги посрещна. Те стояха и ме чакаха, а зад мен, на хълма, тълпата притаи дъх.
Когато ги наближих, великанът пристъпи да ме посрещне, сухичкият го последва.
— Аз говори отскоро ваш език — каза големият. — Ако не разбира, още веднъж ти пита.
— Много добре се справяте — казах му аз.
— Вие господин Картър?
— Да. А вие?
— Мое заглавие — каза той сериозно — за вас голяма безсмислица. Аз така решил, вие ме назовава господин Смит.
— Господин Смит, много се радваме да ви видим между нас — казах аз. — Вие сте разпоредителят, за когото ми говориха.
— Не. Той онзи другият. Но той няма. Той няма заглавие, което да ви кажа. Той не говори със звуци. Той чува и отговаря само с мозък. Той малко странен.
— Телепат — рекох аз.
— Да, само ти не ме разбира погрешно. Той голям ум. И много бърз. Разбира ли, ние от различни светове. Има много различни светове, много различни народи. Ние с радост приемаме и вас.
— Вас са би изпратили като преводач?
— Преводач? Не мога разбера. Аз уча ваши думи от механизма. Но много зает. Не разбира всички думи.
— Преводач, това значи вие да говорите вместо него. Той казва на вас, вие на нас.
— Да, разбира се. И също вие казвате на мен, аз на него. Но аз не само преводач. Аз дипломат, отлично подготвен.
— Моля?
— Да помага в преговори с ваш народ. С всички сили. Изглежда, обяснява много. Да оказва всякаква помощ, каквато необходима.
— Вие казвате, че има много различни светове и много различни народи. Това значи дълга, непрекъсната верига от светове и народи, така ли?
— Не всеки свят има народ — отговори той. — Някой няма нищо. Никаква форма на живот. Някои има живот, но няма разумни същества. Други имали някога разумни същества, но вече няма. — Той направи странен жест с ръка. — жалко какво става с разумен живот. Толкова крехък и къс.
— А разумните същества? Всички ли са хуманоиди?
Той се поколеба.
— Хуманоиди?
— Като нас. С две ръце, два крака, една глава…
— Повечето хуманоиди — отговори той. — Повечето като теб и мен.
Сухичкият изведнъж нещо се обезпокои и задърпа събеседника ми за жилетката. Съществото, с което разговарях, извърна лице към другия и цяло се превърна в слух. След малко отново се обърна към мен.
— Той много разтревожен. Казва, всички тук хора болни. Смазан от съжаление към тях. Никога не виждал толкова ужасно болни.
— Но това не е вярно! — възкликнах аз. — Той греши, болните са в къщите си. Тези тук са всички здрави.
— Не може бъде — каза господин Смит. — Той ужасен от положение. Може вижда вътре в човека, вижда всичко лошо. Казва, който не болен сега, бъде много скоро; в някои от тях болест още спи, в други наслоения от предишни болести все още в тях.
— А той може ли да ни оправи?
— Не само да оправи. Пълен ремонт. Тялото стане съвсем ново.
Хиги се промъкваше към нас, а след него още неколцина. Повечето си останаха на хълма, по-далеч от всякакъв риск. Но лека-полека, онемели от изумление, сега езиците се разбързаха.
— Хиги, запознай се с господин Смит — казах аз.
— Ха, я виж, те имат имена също като нашите — учуди се Хиги.
Протегна ръка, за миг господин Смит го погледна с недоумение, но след това и той подаде своята и се ръкуваха.
— Другият не може да говори — обясних аз. — Той е телепат.
— Жалко — съчувствено произнесе Хиги. — А кой от двамата е докторът?
— Дребният — отговорих аз, — но още не се знае дали можем да го наречем доктор. Изглежда, че той поправя хората, те стават съвсем като нови.
— Всъщност лекарите това и трябва да правят, само че не винаги успяват — отбеляза Хиги.
— Тоя казва, че всички тук сме болни, и иска да ни поправи.
— Ами много хубаво — одобри Хиги. — Туй се казва обслужване. Можем да отворим клиника в общинския съвет.
— Но нали всъщност болните са докторът, Флойд и още няколко. Той дойде да лекува тях, а не нас.
— Добре, тогава първо да го заведем да излекува тях, а след това ще отворим клиниката. След като веднъж е дошъл, защо да не се възползуваме и ние от това?
— Ако се присъедините към всички нас — каза господин Смит, — ще можете се ползува от услуги на такива като него винаги когато има нужда.