— За какво присъединяване говори? — попита ме Хиги.
— Иска да каже, ако пуснем пришълците на Земята и ако се присъединим към другите светове, които Цветята са свързали — обясних аз.
— Хм, в това има известен смисъл — рече Хиги. — Предполагам, че няма да вземе нищо за услугите.
— Какво да вземе? — попита Смит.
— Ами пари, хонорар, такса… — каза Хиги.
— Това думи, които не говори нищо на мен — рече Смит. — Но трябва работим бързо; моят приятел има ходи други места. Той и колеги негови обикаля много светове.
— Значи те са лекари и за други светове? — попитах аз.
— Съвсем точно ме разбрал.
— Тъй като нямаме време за губене, нека започнем работа — каза Хиги. — Бихте ли дошли вие двамата с мен?
— С голяма готовност — извика Смит и двамата последваха Хиги нагоре по хълма, а след това продължиха по улицата. Аз тръгнах бавно след тях, но изведнъж от задната врата на къщата ми изхвръкна Джо Евънс.
— Брад — избика той, — търсят те от Външното министерство.
Не телефона беше Нюкуум.
— Аз сега се намирам в Елмор — каза той със сухия си отсечен глас. — Предадохме накратко вашия разказ на представителите на печата. Но сега те искат лично да говорят с вас, да ви видят.
— Нямам нищо против — отговорих. — Само трябва да дойдат при преградата…
— Аз пък съм против — каза Нюкуум с досада, — но те са така ужасно настойчиви, че просто няма как да откажа. Принуден съм да се съглася. Разчитам на вашата дискретност.
— Ще направя каквото мога — отговорих аз.
— Добре — каза той. — И без това не мога да ги спра. След два часа. На същото място, където се срещнахме.
— Разбрано. Надявам се, че мога да взема един приятел със себе си.
— Да, разбира се — отговори Нюкуум. — И, за бога, внимавайте.
22.
С понятието пресконференция Смит се справи много бързо. По пътя за преградата, където щяха да ни чакат журналистите, аз му обясних в какво се състои работата.
— Значи всички тези хора предавачи — каза той, за да се увери, че правилно е схванал. — Ние им казва нещо, те го казва на други хора. Превежда като мен.
— Горе-долу.
— Но ваш народ говори на един език. Механизмът учи мен само един език.
— Защото вие ще се нуждаете само от този език. Но хората на Земята говорят на много и различни езици. Впрочем журналистите не се занимават с това. Разбирате ли, всички хора не могат да чуят думите, които ще кажем ние. Затова журналистите разпространяват новината…
— Новината?
— Това, което ще кажем ние. Или което другите хора казват. Това, което се случва. Където стане и най-малкото събитие. Журналистите винаги са там и веднага съобщават. Информират целия свят за хода на събитията.
Смит едва не затанцува от възторг.
— Това прекрасно! — възкликна той.
— Какво толкова прекрасно виждате?
— Находчивост! — каза господин Смит. — Да се измисли всичко това! Така човек говори с всички хора. Всички знае за него. Всеки чува това, което той казва.
Ето я преградата; от другата страна на пътя се блъскаше доста внушителна група журналисти. Докато приближавахме, кинооператорите и фоторепортьорите снимаха без отдих.
Най-после стигнахме и веднага, от другата страна, десетки гласове започнаха да викат нещо, но един човек въдвори ред и ги накара да млъкнат. Тогава той се обърна към мен:
— Аз съм Джъдсън Барнс от Асошиейтед прес. А вие, предполагам, сте господин Картър.
— Да.
— А кой е господинът с вас?
— Казва се Смит — отговорих аз.
— Той май идва направо от карнавал? — заинтересува се някой.
— Не — отговорих, — той е хуманоид от един от съседните светове. Дошъл е да помага във воденето на преговорите.
— Здравей, господа — с безкрайно дружелюбие произнесе Смит.
От задните редове някой извика:
— Тук нищо не се чува.
— Ние имаме микрофон — каза Барнс, — ако нямате нищо против…
— Прехвърлете го — казах аз.
Той го прехвърли и аз го хванах във въздуха. Шнурът се проточи през преградата. От мястото си видях високоговорителите, поставени от едната страна на пътя.
— Сега вече можем да започнем — каза Барнс. — Ние, естествено, получихме информация от властите, така че няма нужда да повтаряте това, което сте казали на тях. Но има някои въпроси. И сигурно не са малко.
Веднага щръкнаха десетина ръце.
— Просто си избирайте един по един — предложи Барнс.
Кимнах към някакъв висок слаб субект.
— Благодаря ви, господине — каза той. — Кейлеб Ривърс от „Канзас сити стар“. Доколкото ни е известно, вие сега представлявате… Как да се изразя… народа, може би населението на този друг свят. Бихте ли ни обяснили малко по-точно вашето положение — вие официален представител ли сте, неофициален или само посредник? На нас все още никой не ни е разяснил това.