— Съвсем официално лице, бих казал. Знаете ли за баща ми?
— Да — отговори Ривърс. — казаха ни как се е грижил за цветята, които намерил. И все пак вярвам, че ще се съгласите, господин Картър, това е, тъй да се каже, съвсем недостатъчна квалификация за ролята, която изпълнявате сега.
— Аз нямам никаква квалификация и не съм подготвян за никаква роля. Откровено казано, чуждоземците едва ли са могли да си изберат по-неподходящ представител. Но тук има две неща, с които волю-неволю трябва да се съобразяваме. Първо, аз бях единственият човек, когото те са имали подръка, единствено аз съм посетил техния свят. Второ, и това е много важно, те не разсъждават като нас, те просто не могат да разсъждават като нас. Онова, което е разумно и логично от тяхна гледна точка, на нас може да ни изглежда напълно нелепо. И обратно, нашите най-блестящи разсъждения за тях може да са абсолютна глупост.
— Разбирам — каза Ривърс. — Но въпреки вашите откровени признания, че сте негоден за ролята на посредник и дипломат, вие все пак я изпълнявате. Бихте ли ни обяснили защо?
— Просто нямам друг избор — отговорих. — Положението е такова, че трябва да се установи осъзнат, разумен контакт между чуждоземците и нас. В противен случай ще настъпи хаос и ще изтървем положението от ръцете си.
— Какво по-точно имате предвид?
— Сега целият свят е изплашен — казах аз — Трябва нещата, които стават, да се обяснят по някакъв начин. Няма нищо по-лошо от необяснимите явления, от безпричинния страх. А докато чуждоземците смятат, че се върши някаква работа за постигането на взаимно разбирателство, те може да оставят преградата както си е и да не предприемат нищо друго. Според мен за момента те ще се задоволят с това, което вече са направили, и известно време няма да действуват. Надявам се, че положението няма да стане по-лошо, а в това време ние можем да се споразумеем с тях.
Към мен размахваха ръце други репортьори и аз дадох знак на един от тях да пита.
— Франк Робъртс от „Уошингтън поуст“ — каза той. — Аз имам един въпрос относно тези преговори. Доколкото разбирам, чуждоземците искат да получат достъп до нашата планета, а в замяна предлагат да ни дадат богат запас от знания, които те са натрупали през вековете.
— Точно така — потвърдих.
— Защо искат да ги пуснем на нашата Земя?
— И на мен не ми е съвсем ясно. Изглежда, че трябва да минат през нашата Земя, за да могат да продължат към други светове. По всяка вероятност всички тези съседни светове са разположени в редица и до тях може да се достигне само по един определен ред, без прескачане или прекъсване. Честно признавам, че това не е лъжица за моята уста и нищо не разбирам. В този момент ние можем да направим само едно: да се съгласим да водим преговори с чуждоземците.
— Освен общото предложение, което изказахте преди малко, не са ли ви известни някакви други конкретни условия?
— Не. Може и да има някакви конкретни условия, но на мен те не са ми известни.
— Обаче сега вие имате… нека го наречем, съветник. Може ли да зададем някой и друг въпрос на този ваш господин Смит?
— Въпрос? — трепна Смит. — Приема ваш въпрос.
Той явно се зарадва, че най-после му обърнаха внимание. Подадох му микрофона не без безпокойство.
— Говорете право в това нещо — казах му аз.
— Знам. Наблюдавал вас — отговори той.
— Вие отлично владеете нашия език — каза кореспондентът на „Уошингтън поуст“.
— Не съвсем. Механизмът ме научил.
— Можете ли да добавите нещо относно конкретните условия?
— Не разбира — каза Смит.
— Съществуват ли някакви условия, на които вие и народите на всички останали светове особено да държите, преди да постигнем споразумение?
— Само едно — каза Смит.
— И какво е то?
— Ще ви обясни — каза Смит. — У вас има едно явление, което вие нарича война. Много лошо, разбира се, но може да се оправи. Рано или късно народи излиза от детство и престава играе на война.
Той замълча и огледа множеството; журналистите мълчаливо чакаха.
— Да — обади се някой, — войната е нещо много лошо, но какво?…
— Сега ще ви обясни — каза Смит. — Вие има много запаси от радиоактивен… не може да намери дума…
— Радиоактивни вещества — любезно подсказа някой.
— Правилно. Радиоактивни. Имате много от тях. Така било веднъж и в един друг свят. Когато ние пристигнали, нищо не останало. Нищо живо. Много тъжно. Всичко, което диша, изтрито от земята. Ние отново заселили живот там, но толкова печално, като помислиш. Така че ние настоява: всички радиоактивни материали да се разпръсне на много и далечни места и в малки количества.