— Може би тези, които ти спомена, не са точно хората, които трябват на Цветята — каза тя. — Представи си, че те са преминавали от свят в свят и все не са намирали онези, които им трябват. И продължават да търсят подходящи приятели, подходящи партньори.
— Може би другите не са се оказали достатъчно подли — рекох аз. — Възможно е да търсят някое сатанинско племе. А ние сме точно такива. Може би им трябват съдружници, които като бесни да се нахвърлят от един съседен свят на друг, свирепи, безскрупулни, ужасни. Защото, замислиш ли се, ще видиш, че сме наистина ужасни. Навярно Цветята разчитат, че като се обединят с нас, нищо вече няма да ги спре. И, изглежда, са прави. С техните необятни запаси от знания, с могъществото на разума си и с нашето разбиране на физическите закони и технически способности за тях и за нас сигурно няма да има никаква преграда, нищо невъзможно.
— А според мен Въпросът съвсем не е в това — каза Нанси. — какво става с теб, Брад? Отначало останах с впечатлението, че не смяташ Цветята за толкова лоши.
— Може и да не са лоши, Нанси, но толкова пъти вече ме мамиха и всеки път се хващах на въдицата. Те ме използуваха като пионка.
— Значи това е, което те тормози?
— Чувствувам се изменник — признах си аз.
Седяхме мълчаливо един до друг на стълбите. Улицата беше тиха и пуста. През цялото време, докато седяхме и си говорехме, никой не мина.
— Не разбирам как всички доброволно се оставят в ръцете на този чуждоземен лекар — каза Нанси. — Той е човек, от когото те полазват тръпки, знаят ли го какъв е…
— Малко ли хора вярват на шарлатаните — забелязах аз.
— Но това не е шарлатанство — отговори тя. — Той наистина излекува доктор Фейбиън и останалите. Аз не исках да кажа, че той е мошеник. Само е отвратителен и отблъскващ.
— Може би за него и ние сме отвратителни и отблъскващи.
— А има и нещо друго. Начинът, по който лекува, е толкова странен за нас. Няма лекарства, няма инструменти, няма терапия. Само те оглежда и направо прониква вътре в теб, без дори да те докосва, но ти го чувствуваш и изведнъж си отново здрав; не само излекуван, а напълно здрав. И след като се справя така лесно с нашите тела, не би ли могъл да повлияе и на нашите умове? Да измени съзнанието ни, да промени начина на нашето мислене?
— За някои хора в Милвил това съвсем не би било вредно — казах аз. — За Хиги например.
— Не си прави шеги с това, Брад — остро реагира тя.
— Няма вече.
— Говориш така, за да прогониш страха си.
— А ти пък представяш нещата толкова сериозно, за да изглеждат съвсем обикновени.
Тя кимна:
— Но това не помага. Никак не са обикновени. Изпрати ме до нас. — И Нанси се изправи.
Аз я изпратих.
24.
Вече падаше здрач, когато се запътих към центъра на града. Сам не зная защо тръгнах натам. Сигурно защото не ме свърташе на едно място. Прекалено голяма и пуста беше къщата ми (сега повече от всякога). Прекалено тихо беше всичко наоколо. Отникъде не се чуваше нито звук, само от време на време откъслечно долиташе силен глас на високоговорители — ту напрегнат и развълнуван, ту наставнически. Сигурно в целия Милвил нямаше нито една къща, където да не бяха пуснали с пълна сила радио или телевизор.
Но когато пуснах моя телевизор и седнах да погледам, той само ме изнерви още повече.
Говорителят, един от най-известните, коментираше хладнокръвно и уверено:
„…няма засега никакъв начин да се провери дали машината, която броди из небето ни, е в състояние да изиграе ролята, която нашият гост от чуждия свят, господин Смит, и приписва. Неколкократно тя бе засичана от радари, но по една или друга причина те не успяват да я проследят и веднага я изпускат от обсега ви. Има и съобщения, очевидно достоверни, за случаи на визуално наблюдение. Но по-точни и определени сведения все още не са постъпили.
Очевидно Вашингтон е на мнение, че думите на едно неизвестно същество — защото на нас нищо не ни е известно нито за личността му, нито за родовата му принадлежност — едва ли могат да се вземат за абсолютна истина. Ясно е, че в столицата сега чакат допълнителни сведения, от които ще могат да се направят по-обосновани изводи, и едва след това вероятно ще се излезе с официално изявление. Такова, етествено, е становището за пред широката общественост; за онова, което се разиграва зад кулисите, можем само да гадаем. И смело можем да заявим, че такова е положението и във всички останали столици в целия свят.