— Ало, ало, сенаторът ли е на телефона?
— Да.
— Обажда се Брадшо Картър. От Милвил. Тази сутрин разговаряхме. На преградата.
— Разбира се, господин Картър. Аз помня. С какво мога да ви бъда полезен?
— Носи се слух…
— Носят се много слухове, Картър. Аз сам чух вече половин дузина.
— …че над Милвил ще хвърлят бомба. Генералът казал тази сутрин…
— Да — рече сенаторът прекалено спокойно, — и до мен достигна този слух и много се разтревожих. Но не последва никакво потвърждение. Това е само слух.
— Сенаторе, опитайте се да ми влезете в положението. За вас това е само една неприятна новина. За нас е въпрос на живот и смърт.
— Разбира се — каза сенаторът. Като че ли го чувах как спори сам със себе си.
— Кажете ми истината — настоявах аз. — В края на краищата решава се нашата съдба…
— Да, да, имате право да знаете. Не оспорвам това.
— Тогава кажетв какво става?
— Разполагам само с една достоверна информация — рече сенаторът. — Между държавите, притежаващи ядрено оръжие, се водят съвещания на високо равнище. Това условие на чуждоземците, знаете ли, е голям удар за всички. Разбира се, съвещанията са строго секретни. И навярно разбирате…
— Ясно — рекох аз, — можете да бъдете напълно сигурен…
— Не ме тревожи това. До утре някое хитро журналистче ще подуши работата. Лошото е там, че тези съвещания никак не ми харесват. Ядрените сили сякаш се опитват да стигнат до някакво взаимно споразумение. Като имам предвид настроението на широката общественост, много се страхувам…
— Сенаторе, моля ви, само без политика.
— Извинете — каза сенаторът. — Не исках. Но няма да скрия от вас, че съм безкрайно обезпокоен. Старая се да събера достоверни сведения…
— Значи положението е критично.
— Ако преградата се придвижи дори с един метър — отговори той, — ако се случи нещо непредвидено, не е изключено да се вземат крайни мерки. Военните винаги могат да заявят, че са направили тази крачка в интерес на цялото човечество, за да спасят света от нахлуването на чуждо племе. Те могат да заявят също така, че са притежавали информация, която никой друг не е имал. Могат да обявят тези сведения за строго секретни и да откажат да им дадат гласност. Ще публикуват някаква измислена история, колкото да замажат очите на хората, и преспокойно ще изчакат да мине време и духовете да се успокоят. Вярно, че ще избухне голям скандал, но те ще го преживеят.
— А вие самите какво мислите? — попитах аз. — какви са нашите шансове?
— Нямам представа — отговори той. — Не разполагам с досатъчно сведения. Не знам какво мислят в Пентагона и с какви сведения разполагат. Не знам и какво са докладвали на президента представителите на генералния щаб. Няма начин да узная и какви позиции ще заемат Англия, Съветският съюз и Франция.
За миг гласът в слушалката замлъкна. След малко сенаторът попита:
— Не можете ли вие там, в Милвил, да предприемете нещо от своя страна?
— Можем да излезем с апел — отговорих аз. — Чрез вестниците, радиото…
Стори ми се, че просто видях как той поклати глава.
— Няма да помогне — рече сенаторът. — Никой не знае какво става там при вас, зад преградата. Винаги ще съществува възможност да сте попаднали под влиянието на чуждоземците. Естествено, радиото и пресата ще приемат веднага вашия апел, ще раздуят цялата история и ще вдигнат голям шум. Но това ни най-малко няма да повлияе върху решението на официалните кръгове. Само ще раздвижи народа още повече и още по-силно ще се разгорят страстите. А и без друго имаме достатъчно вълнения. Това, което ни трябва, са малко фактически данни и капка здрав разум.
Него просто го е страх, че ние ще обърнем лодката, помислих си аз. Иска всичко да си остане скрито-покрито.
— А освен това няма достатъчно доказапгелства… — продължаваше сенаторът.
— Но Давънпорт мисли, че има.
— Кога сте говорили с него?
— Не съм говорил — признах аз.
— Давънпорт не ги разбира тези неща — каза сенаторът. — Той е учен, свикнал с уединението на лабораторията си и…
— А на мен ми харесва. Стори ми се човечен.
Веднага съжалих, че го казах; не само обърках, а и изплаших сенатора.
— Ще ви осведомя веднага щом науча нещо — каза сухо той. — Ще се обадя или на вас, или на Джерълд. Ще направя всичко, което е по силите ми. Смятам, че няма причини да се тревожите. Най-важното е да се предотврати всякакво придвижване на преградата и да запазите спокойствие. За нищо друго не трябва да се грижите.
— Разбира се, сенаторе — казах аз. Бях направо отвратен.
— Благодаря ви, че се обадихте, ще поддържам връзка с вас — рече той.