Онова, което на всяка цена исках да постигна, е да не се поддавам на изкушението да прибягвам до старите вицове, до разказите, захвърлени на тавана или на дъното на чекмеджето. От 1980 година, или малко след това, някои критици казваха, че мога да публикувам сметките си за пране и да продам милион екземпляри, но това са в преобладаващата си част критици, които мислят, че през цялото време само това съм правил. Хората, които четат моите творби за удоволствие, очевидно се отнасят различно към тях и аз съм направил тази своя книга с мисъл за тях, а не за критиците.
И така, повторете молитвата след мен:
Вярвам, че десетцентова монета може да преобърне товарен влак.
Вярвам, че в канализационната система на Ню Йорк има алигатори, да не говорим за плъхове, големи колкото шотландски понита.
Вярвам, че може да откъснеш сянката на някого със стоманено колче за палатка.
Вярвам, че Дядо Коледа наистина съществува и че всички тези типове в червено облекло, които виждате преди Коледа, наистина са негови помощници.
Вярвам, че около нас има невидим свят.
Вярвам, че топките за тенис са пълни с отровен газ и ако разрежеш една от тях и вдъхнеш това, което излезе от нея, ще умреш.
Най-вече вярвам в призраци, вярвам в призраци, вярвам в призраци.
Всичко е наред, нали? Готови ли сте? Прекрасно! Вземете ръката ми. Сега се отправяме. Зная пътя. Всичко, което трябва да направите, е да ме държите здраво… и да вярвате.
Бангор Мейн,
6 ноември 1992