Чух я да подвиква зад мен, докато крачех забързано с рокля, стисната здраво в ръцете.
— Извинете!
Не!
Сърцето ми започна да блъска като бясно и създаваше усещането, че с всеки удар се качва все по-нагоре в гърлото. Допълваше го и силен пристъп на гадене.
— Извинете! — нечия силна ръка ме стисна и ме принуди да спра.
Озовах се лице в лице с миналото си.
Все още беше красив. Все така излъскан и спретнат. Но около очите и устата му имаше бръчици, които преди не съществуваха и зад неизменния смях в изражението му се беше появила някаква суровост, която също не му беше присъща като млад.
— Оливър — отроних с дрезгав глас.
И именно това тихо изграчване ме избави.
Защо бягах от него на сватбата на приятелите ми?
Вече не бях на деветнайсет! И вече не се броях за по-долу от този мъж. Който и да беше той сега. Който и да е бил тогава. Дори не бях убедена, че съм знаела.
Изпънах рамене назад и овладях изражението си.
— Какво правиш тук?
— Значи се познаваме? — пристъпи към мен и се усмихна. Изпълни ме нова доза гняв.
Мръсникът дори не ме помнеше.
Добре. Поеми въздух и брой до десет. Да не си посмяла да го фраснеш и да правиш сцени на сватбата на приятелите си.
— Какво става? — Вон се появи до нас и го избута деликатно. Погледна го все едно се канеше да го убие.
Блондинката беше плътно по петите му.
Е, не беше ли това мило и озадачаващо?
Не.
Не беше озадачаващо.
Заля ми решимост.
Това беше зов за пробуждане.
— Това е Оливър Спенс — посочих към бившия си.
Вон ме гледаше объркано.
— Знам. Той е мой приятел от Ню Йорк.
Ти да видиш, колко малък е светът! Беше за пръв път — да спя с двама мъже, които са приятели. И фактът, че Вон беше приятел с него ми казваше всичко, което трябваше да знам за мъжа, опитал се така усилено да влезе под кожата ми през последните няколко месеца и почти успял да го постигне.
— Откъде се познавате? — обърна се Вон към приятеля си.
Оливър ме изучава известно време и най-накрая челото му се изглади.
— Хартуел! — Разпери ръце и ме прегърна.
Мигом се измъкнах от хватката му.
— О, Хартуел… — По лицето му пробяга разбиране. — Без лоши чувства, нали?
— Никакви — повдигнах рамене. — Просто не прегръщам непознати.
— Е, аз не съм точно непознат — намигна ми.
Направих физиономия. Винаги ли беше така непочтително вбесяващ?
Вон пристъпи между нас.
— Я почакайте, какво става тук? Откъде го познаваш?
Това беше моментът. Именно това беше моментът, когато Вон Тримейн най-сетне щеше да схване, че изпепеляващите му и изпълнени с копнеж погледи вече никога няма да ми подействат.
— Оливър е онзи, за когото ти разказах. Задникът, който заяви, че ме обича, след като не беше така.
Разкритието ми накара Вон да онемее и аз си тръгнах силно удовлетворена.
— Както ми звучи, все пак има лоши чувства! — подвикна Оливър зад мен.
Потрепнах. Боже, какво глупаво хлапе съм била.
Вон
Дотук цялото тържество беше абсолютен кошмар. Първо, не можеше да се отърве от Петра. Лепна му се в мига, щом Оливър я доведе в балната зала за купона след вечерята.
Пробва се безуспешно да се откъсне от малката групичка и в крайна сметка се оказа в плен на манекенката.
Като видя как Оливър изостави Карън на дансинга и тръгна през тълпата, беше напълно изумен, щом видя кого преследва всъщност.
Обзе го чувство за собственост и желание да я предпази, затова го последва, при което чу зад гърба си вбесяващия и писклив глас на Петра.
А после всичко се обърка до крайност.
Оливър е онзи, за когото ти разказах. Задникът, който заяви, че ме обича, след като не беше така.
Не само му сервира информация, която го накара да иска да убие някого; произнесе го по начин, който даваше да разбере, че казва и нещо друго. Никога няма да ме имаш.
Ярост, болка, болка заради нея, болка заради него и да, ревност, че Оливър беше вкусил нещо, за което вярваше, че му принадлежи, бушуваха в главата му, когато обърна лице към приятеля си.
Оливър се подсмихна, прекалено глупав, за да разчете заплашителното пламъче в очите на Вон.
— Можеш ли да повярваш? Почти бях забравил за нея.
Грешен избор на думи.
— Забравил си Бейли?
— Вече не. Сега си я спомних. Прекарах едно лято с нея. Горещо лято — ухили се. — С много секс. Струва ми се през повечето време дори я обичах. Но ти ме познаваш, Тримейн. Бързо се отегчавам. А и тя е провинциалистка.