Вон не успя да се спре.
Загърби всеки грам наличен контрол, когато замахна и позволи на юмрука си да полети напред. Почувства болезненото и удовлетворяващо стълкновение и чу носът на приятеля му да изхрущява.
Оливър отстъпи с препъване назад.
Вон го удари отново.
Оливър изрева и се хвърли напред, обви ръце около кръста му и го повали на пода, но Вон беше по-бърз, по-пъргав и много по-ядосан. Стовари юмрук още няколко пъти, преди да бъдат разделени.
Опълчи се. Искаше да избие шибаните думи от устата на Оливър. Искаше той да си ги вземе обратно. Не искаше това да е истина.
— Тримейн, успокой се, мамка му — чу гласа на Купър.
Осъзна, че го държи приятелят му и спря да се опъва.
Карън и Петра помогнаха на Оливър да се изправи.
Групата беше спряла да свири.
Балната зала потъна в стъписано мълчание.
Потърси я с поглед.
Бейли стоеше вдясно от него с Джесика за ръка, а очите й щяха да изскочат. Не изгледаше никак покрусена. Дори не шокирана.
Вон изруга.
— Какво беше това, мамка му? — Оливър изплю малко кръв на пода на балната му зала. — Мисля, че ми строши носа. Заради това! — посочи отвратено към Бейли. — Заради някаква шибана провинциалистка, която чуках преди години.
Отново се хвърли към него и Купър не беше достатъчен да го спре, та се наложи Джеф Кинг да го възпре.
— Успокой се, Тримейн — промърмори Джеф тихо в ухото му. — Ако реши да подаде оплакване, няма да има какво да направя.
Вон трепереше и се опитваше да се успокои, но не изпускаше от поглед Оливър.
— Изчезвай от хотела ми.
Оливър се засмя горчиво.
— В това ли се е превърнало приятелството ни за теб? Променил си се, Тримейн — обърса разцепената си устна. — При това не към по-добро.
Извърна се към бившия си приятел, отправи му убийствен поглед и позволи на засрамените момичета от двете му страни да го отведат. Шушуканията се усилваха все повече, докато тримата прекосяваха залата.
Вон се втренчи в Бейли.
Изтръгна се от хватката на Джеф и Купър.
— Добре съм. — Срещна загрижения поглед на Купър и изпита вина, задето спретна такава сцена на сватбата му. — Съжалявам.
Купър поклати глава.
— Няма проблем. Но ако бях на твое място, бих отишъл да видя момичето си.
— Изгубих битката, Лоусън.
— Не мисля така.
Тонът на Купър го накара да насочи вниманието си обратно към Бейли. Сърцето му заби още по-силно, като я видя да приближава.
Купър и Джеф сякаш се изпариха.
— И така… — тя скръсти ръце пред гърдите си отбранително. — Това беше ужасно.
— Съжалявам.
Объркване беляза красивите й очи.
— Защо? — махна към ръката му. — Господин-никога-не-бих-предприел-нещо-толкова-засрамващо-като-да-започна — юм-ручен-бой-на-сватбата-на-приятеля-си. Това е вторият случай, когато удряш някого заради мен.
Осъзна, че искреността е единственото му средство и отговори:
— Никой не може да се отнася неуважително към теб, принцесо. Никой.
Тя сведе поглед.
— Объркваш ме страшно много.
В този момент, зърнал искрицата надежда, той взе решение, което трябваше да вземе преди много време.
— Тогава нека изясня нещата за теб. Ще ти кажа всичко, което е нужно да знаеш за мен.
Очите й бързо се вдигнаха към неговите.
— Наистина ли?
— Ако не го направя, и без друго ще изгубя шансове с теб, нали? Мислиш, че съм същият като него? — посочи към посоката, в която се беше отдалечил Оливър.
— Вече не знам нищо.
— Да се поразходим заедно.
Бейли помисли за миг. Миг, който му се стори агонизиращ. Най-накрая издиша и кимна.
Вон не знаеше дали да ликува, или да се поддаде на внезапно обзелото го замайване.
23
Бейли
Едно ми бе пределно ясно: Вон Тримейн ми беше докарал емоционално сътресение. Не мисля, че е имало период в живота ми, когато в рамките на един ден да съм изпитвала толкова силно вътрешно противоречие. Първо бях твърдо решена да го игнорирам. После копнеещият и изгарящ поглед се вмъкна под кожата ми. И да вземе да се окаже приятел на Оливър Спенс! В този момент наистина не исках да имам нищо общо с него.
Докато не фрасна онзи тип.
Това беше нещо, назрявало петнайсет години.
Само като кажех на баща ми, че на Вон се е отворила възможността да свърши онова, което той искаше да направи още като бях на деветнайсет — да разбие носа на мръсника, разбил сърцето на дъщеря му!
Сега ми беше смешно, като видях Спенс. Дори не разпознах в него момчето, което обичах. Беше мъжкият вариант на момчето, заявило ми, че не бях достатъчно добра за неговия свят. Долен, мазен и хлъзгав и ме плашеше колко добре успя да ме заблуди през лятото, което прекарахме заедно.