А Вон… Ами… Не само че беше направил сцена на публично място, което беше така неприсъщо за него; определено доказа, че не дава пет пари, задето идваме от различни светове.
Това ме върна обратно на стартова позиция. Защо държеше толкова високо гарда?
Така че се принудих да си тръгна от сватбеното тържество на най-добрата ми приятелка. Джес направо ни изтика с Вон през вратата и ние тръгнахме към дъсчената еспланада.
Беше осветена в тъмното, всички неонови надписи примигваха към океана. През лятото това място винаги беше оживено и тази вечер не беше по-различно. Около нас се носеха смях, музика, шум от ротативки и разговори. Потреперих заради вятъра, духнал откъм водата и потърках ръце.
Като в сцена от филм Вон съблече сакото си и ме наметна с него. Когато извади косата ми от яката и пръстите му се отъркаха в кожата ми, по гръбнака ми отново полазиха тръпки.
— Благодаря.
— За нищо — спря и се загледа в плажа.
Прочетох мислите му.
— Там долу е спокойно.
— Ами роклята ти?
— Едва ли ще я облека отново в скоро време. — Събух си обувките, стиснах ги в една ръка и повдигнах ръба на роклята с другата.
Вон последва примера ми, развърза официалните си обувки и ги събу заедно с чорапите. Бавно поехме надолу по рампата, пристъпихме на плажа и аз почувствах хладните песъчинки под стъпалата ми.
— Успя ли да те фрасне?
— Какво?
Посочих към лицето му.
— Оливър?
Вон потърка челюстта си.
— Веднъж му се отвори късметът, но не беше особено силно. Ще оцелея.
Не говорихме повече и всичко, което чувахме, беше тихото поплискване на притъмнелия океан в брега.
— Аз ще започна — заявих.
Дясното ъгълче на устата му се кривна нагоре.
— Разбира се, че ти.
Пренебрегнах думите му и започнах.
— Ще призная, че допуснах онова, което ми причини Оливър, да ми окаже влияние. Да, той разби сърцето ми, но дори не знам кой беше мъжът там вътре. Може би никога не съм знаела. Сега вече е без значение. Онова, което има значение е, че му позволих да ме кара да се подценявам. Но аз му отнех тази власт, след като Том ми изневери. Няма да позволя друг мъж да я притежава отново. Разбираш ли какво ти казвам?
Той се вгледа в мен с неприкрито възхищение.
— Напълно.
— Да знаеш, че наистина ме изнервяш, като ми говориш за чувства. Прекарах последните няколко години в опити да те разчета и не успявах, така че… Няма да лъжа, тази работа с отворената книга направо ме стъписва.
— Нямах представа, че съм отворена книга. И ако е така, това важи само за теб.
Добре.
Тогава… Беше време да съм смела.
— Да кажем, че ти вярвам; да кажем, че наистина държиш на мен… Това не променя нищо. Аз съм си все така аз. Ти си все така ти.
Той беше забил поглед в стъпалата си и кимна леко.
— Самата истина. Но аз не съм мъжът, за когото ме смяташ — Вон вдигна очи към мен. — Не съм и онзи, за когото се смятах аз.
— Какво означава това?
— Помниш ли деня на фестивала, когато ти предположи, че проблемът ми е баща ми и неговата неспособност да продължи напред след майка ми?
— Да.
— Преди никога не бях мислил за това. Или може би не съм искал да мисля. Все пак ти си права. Бях само на пет, когато почина майка ми, и спомените ми от нея са само бегли, все едно от друг живот. Но помня баща си от годините след смъртта й. Помня случаите, когато след като ми беше чел приказка за лека нощ, аз се измъквах от леглото, отивах по коридора до дневната и го заварвах да ридае над чаша уиски. Беше унищожително — гласът му беше дрезгав и накара сърцето ми да се свие. — Да видя мъж като баща ми, истински могъщ гигант, да рони сълзи върху чаша с алкохол. И дори тогава разбирах, че е заради нея. Колкото и усилия да полагаше той, скръбта се беше пропила в дома ни. Бях доволен, когато няколко години по-късно се преместихме оттам. Също така се радвах, че когато поотраснах, започнах да чувам слухове за това, че баща ми си пада женкар. За мен означаваше, че отново живее, макар и по този начин. Но също така започнах да си мисля, че е нацелил верния подход — да не влиза в сериозни отношения с никоя жена. Да поддържа нещата освободени и лековати. Наследил съм болезнената амбициозност на баща ми и кариерата винаги е била от значение за мен. Концентрирах се върху обучението ми в колеж и захванах свой бизнес. Вече бях на двайсет и четири, когато изобщо стигнах до трета среща. Приблизително по същото време баща ми започна сериозна връзка с Даян — отправи ми крива момчешка усмивка. — Аз дори това не успявах да свърша както трябва. Не съм чак такъв умник като за умен човек.