— О.
— Да. Така че пристигнах тук. Привикнах да харесвам тишината — обърна се с лице към мен. — И срещнах теб.
— Ти ме мразеше.
— Не, ти мразеше мен — вдигна ръка и прибра кичур зад ухото ми, а аз усетих това просто докосване с цялото си тяло. — Но ме и желаеше.
Зяпнах слисано.
— И откъде го знаеш?
— Вече ти казах. Имам невероятна интуиция.
— Не исках да те желая.
— Аз също не исках да те желая, но те желаех. — Вон пристъпи по-близо до мен. — Ти си всичко, което никога не съм познавал. Влюбих се в теб преди много време, принцесо. Опитах се да се опълча срещу това, но не се получи и вече не искам да го правя.
Думите му ме развълнуваха, наистина ме развълнуваха, но също така ме уплашиха до крайност.
Вон мислеше, че Камила се е тревожела единствено за репутацията си, когато я е оставил, за статута си в обществото, но колкото и студена да е била, знаех… знаех, че го е обичала. Би било невъзможно да прекара година в обятията му и да не се влюби в него. Вон беше способен, успял, работлив, покровителствен и великолепен. Имаше толкова неща, които да му харесаш.
Именно от това се боях аз.
— Аз искам всички онези неща, които ти каза, че не искаш вече. Брак. Деца.
Той пое ръцете ми в своите, наведе се и прошепна срещу устните ми:
— Ще ти дам всичко, Бейли Хартуел. Всичко, което искаш.
Искреността в очите му накара моите да се напълнят със сълзи.
— Нужно е да искаш тези неща и за себе си.
Изражението му стана умислено.
— Някога ги исках. Вече ти го казах. Просто… Позволих си да се откажа от тази фантазия. С теб… Боже, Бейли, ти ме накара да искам неща, за които се бях отказал да се надявам, че ще имам.
Част от мен, онова ведро деветнайсетгодишно момиче у мен, искаше да прегърне този великолепен и объркан и упорит мъж и да каже: „Дявол го взел, нека да опитаме". Но предпазливата трийсет и четири годишна жена, която вече беше пропиляла прекалено много време с неподходящия мъж, продължаваше да държи нещата под контрол.
Замислих се за онзи път отпреди месеци, но сякаш отпреди години, когато Том ме беше молил да го приема обратно. Попитах го защо ме иска. Попитах го защо ме обича.
Не можа да отговори. Не можа, защото това бяхме блокирани в никаквата ситуация да се „обичаме", защото ни караше да се чувстваме удобно и сигурно. Представлявахме част от нещо, което хората очакваха от нас. И в това имаше утеха.
Но то не беше истинска любов.
Сега се боях, че Вон бъркаше сексуалната химия помежду ни с нещо повече от това, което беше.
— Защо? — отстъпих назад от опияняващата близост на Вон. — Защо ме обичаш?
Докато се взираше в мен с леко раздразнение, стомахът ми се преобърна, защото предчувствах повторение на сцената с Том.
— Защо те обичам ли? — повтори той.
— Да, защо?
— Да знаеш, че тази работа със споделянето никак не е лесна за мен — заропта. — Не съм свикнал особено с такива обяснения, а напоследък ги правя често.
Напрегнах се, готова да побегна.
Вон го почувства и вдигна ръце.
— Добре — сега вече беше силно раздразнен. — Не мога да повярвам, че имаш нужда да го чуеш. Би трябвало да е очевидно за теб и за всеки друг защо съм толкова влюбен в теб, та се превръщам в обсебен неандерталец, който е готов да си съсипе репутацията, като раздава юмруци на разни задници и се опитва да влезе под бельото ти още в лобито на хотела ми. Бейли Хартуел, обичам те, защото ме дразниш, вбесяваш, тревожиш, озадачаваш и разсмиваш, защото знаеш как да влезеш под кожата ми и спираш дъха ми. Обичам те, защото се възхищавам от силата ти, от усърдната ти работа, от това колко много обичаш хотела си, този град и хората в него. Обичам това колко си грижовна, прекалено грижовна, толкова грижовна, че чак понякога ме плаши, защото се тревожа някой да не се възползва от това и ти да пострадаш. Обича твоя плам. Обичам това, че ми се опълчваш. Обичам факта, че ме принуди да извадя бастуна от задника си. Най-вече те обичам заради това, че ме караш да искам да живея по-хубав живот като по-добър човек.
На тази красива финална нотка аз вече ахнах. Истинско ахване. Дъхът напусна гърдите ми, защото от думите му болеше. Причиняваха физическа болка.
Но по възможно най-прекрасния начин.
Пристъпих бавно към него, плъзнах ръце нагоре по гърдите му и около шията му. Движението накара сакото да падне от раменете ми и ръцете на Вон обгърнаха талията ми. Силните му длани се долепиха до голия ми гръб и усетих натиска от върховете на пръстите му, когато ме задържа близо до себе си, близо, колкото можеше да ме има.