Погледнахме се, доволни, че разполагахме с времето да го сторим, че никой от двама ни не се противеше. Можехме да се гледаме дълго и настоятелно, колкото ни се искаше, защото отбранителността ни се беше изпарила.
Най-накрая.
— Добре — прошепнах срещу устните му. — Да опитаме.
Отговорът му се изразяваше в най-щастливата и секси усмивка, която бях виждала.
24
Бейли
— Не мога да повярвам, че ти позволих да ме дотътриш тук. — Вон стоеше с ръце, скръстени пред гърдите и никак не изглеждаше впечатлен от заобикалящото го. — Освен това никой не ме уведоми, че ще се наложи да обуя чужди обувки.
Едва успявах да сдържа лицето си сериозно.
— Мислех, че си наясно с тази част.
— А аз ти казах, че преди никога не съм го правил.
— Което е причината да те „дотътря" тук.
— Значи ще ме караш да правя всичко, което не съм пробвал?
Повдигнах рамо към него и му отправих, както се надявах, дяволита и изкусителна усмивка. Той спусна клепачи и ми отвърна със същата изкусителност.
— Дали планирам да се погрижа да преживееш всичко, което си пропуснал, защото си бил прекалено зает с работа, за да успееш се добереш до върха ли? Да. Точно това планирам.
Секси погледът на Вон стана нежен и развеселен.
— И това включва боулинг — наведох се покрай него, избрах топка и му я подадох. — Хвани я, господинчо.
Той я пое колебливо, все едно беше нещо ужасно гнусно.
— Искаш да си пъхна пръстите в дупки, в които са били милиони други пръсти? — той въздъхна, а аз положих гигантски усилия да не избухна в смях, но без успех. — Имаш мръсно подсъзнание.
— Не аз казах… ами… това. — Засмях се. — О, боже мой. Защо бях тук сама, когато го каза?
— Мръсница — промълви любящо той.
— Можех да отговоря с някое остроумие за теб и проститутки, но не го направих. Това е прогрес.
— Ще се радваш да узнаеш, че никога не съм бил с проститутка.
— С това лице — погалих бузата му с пръсти. — Не би ти се наложило.
— Наистина ли водим този разговор?
— Не — отстъпих от пътя му и посочих към пътеката. — Действай. — Той не пристъпи да търкулне топката и аз въздъхнах. — Хайде, някоя и друга бактерия няма да те убие.
— Прелестно, благодаря — направи гримаса. — Но просто обмислях как никога преди не съм го правил, а не обичам да се провалям в нищо.
— Тревожиш се да не пропуснеш? — ухилих се. — Скъпи, наясно съм, че ти е непосилно да възприемеш идеята да загубиш, но недей да мислиш, че трябва да победиш от раз. Гледай в по-дългосрочен аспект. Колкото повече се упражняваш, толкова повече шансове имаш да спечелиш в бъдеще. Нещо подобно на това как ме вкара в леглото си за постоянно.
Вон ми отправи вълча усмивка.
— Чух единствено „скъпи" и „как ме вкара в леглото си за постоянно".
— Обзалагам се, че е така.
Откакто преди две седмици на сватбата на Купър и Джесика бяхме взели решение да проверим докъде би довело това между нас, бях наистина задължена на Ейдън. Безмерно много. Защо ли? Защото прекарвах всяка нощ в леглото на Вон и той успешно ме караше да закъснявам за работа всяка сутрин.
Правехме толкова много секс, че можех да се закълна как коремните мускули и краката ми бяха заякнали.
— Добре. — Изпука врата си и после изпъна рамене назад. — Веднъж влязох в стаята, докато баща ми беше… Ами, по средата на фелацио, изпълнявано от майката на приятеля ми. Щом можах да се възстановя от това, мога да се справя с всичко.
Отстъпих назад с кикот и го наблюдавах как направи няколко целеустремени крачки към линията. Нямах думи, с които да опиша какво удоволствие изпитвах Вон Тримейн да върши каквото и да било. Никога не бях срещала мъж така мъжествен и същевременно грациозен и силен. Също така установих, че поддържа тялото си също така хубаво като лицето благодарение на усилена работа. Много усилена работа. Всяка сутрин се будеше в пет и изчезваше във фитнеса на хотела. Като се върнеше в стаята, вземаше душ и ме будеше за секси тренировки с мен. Нямах представа откъде извираше тази енергия.
Вон огледа десетте кегли в края на алеята и бавно плъзна пръсти в дупките на топката без намек за гримаса. Веднъж наумеше ли си нещо…
Усетих от ъгълчето на устата ми да се стича малка струйка слюнка, докато гледах обутото му в черни дънки дупе. Всъщност той никак не беше толкова зле, показваше усет и умение.
Никак не се изненадах, когато събори осем от десетте кегли.
Обърна се към мен със сериозна физиономия.
— Мога да се справя по-добре.
— Събори осем — оспорих. — Това е изключително.