— Мога да се справя по-добре.
Никога не бях срещала мъж, който да показва такава конкуренция със самия себе си. Трябваше да е на върха си във всичко. Беше изтощително.
— Потребността ти да си на върха си във всичко е изтощителна.
Вон дори не потрепна заради моето откровение. Вместо това дойде до мен, обви ръка около кръста ми и ме придърпа за бърза целувка. Като се отдръпна, промърмори:
— Ако не исках да бъда най-добрият във всичко, принцесо, тази седмица щеше да преживееш по-малък брой оргазми.
Почувствах пърхане в корема и съответстващи тръпки между бедрата. Кълна се в Бог, този мъж умее да упражнява върху тялото ми повече контрол от самата мен.
— Ами, да, нямам желание да преставаш да бъдеш който си.
Ухили се самодоволно.
— И аз така си помислих.
— Късметлия си, че те смятам за забавен, Тримейн — предупредих го. — Обикновено арогантността е отблъскваща.
— Тогава ти си късметлийка, че аз също намирам арогантността за привлекателна.
— Ха! — бутнах го. — Аз не съм арогантна.
Изсмя се.
— Толкова си арогантна.
— Не съм!
— Смяташ се за една от най-големите атракции наоколо, принцесо — дръпна обратно към себе си. — И имаш право. Така че никога не се променяй.
Разтопих се срещу него.
— Наистина ли мислиш, че съм арогантна?
— Само с мен, но ако не си забелязала, това ме възбужда.
Направихме нещо, което правехме много през последните седмици: вглъбихме се в очите на другия. Това почти винаги водеше до секс.
— Предполага се, че сме дошли на боулинг — прошепнах.
— Хубаво. Първо топките, после чукането.
Пернах го по ръката.
— На обществено място сме.
Заподхилква се и се отдръпна с неохота от мен.
— Твой ред е — посочи към топките за боулинг.
Наведох се да избера и хвърлих поглед през рамо, а Вон се беше втренчил в дупето ми. Усмихнах се, доволна колко секси ме караше да се чувствам.
— Ей, Тримейн.
Насочи очи към лицето ми. Беше седнал да ме гледа, отпуснал ръце на седалките от двете му страни и с крака, кръстосани в глезените. Без да го цели дори, от него се излъчваха власт и превъзходство. Умееше да превърне всеки стол в трон, дори малката пластмасова пейка в залата за боулинг.
Усмихнах се престорено свенливо.
— Някога правил ли си секс на плажа?
Вон повдигна вежда.
— Какво те накара да мислиш за това?
— Като споменах, че сме на обществено място — повдигнах рамене. — И ставаше дума за секс… Замислих се дали някога си го правил на обществено място.
— Като бях по-млад — отвърна. — По тоалетните на нощни клубове.
— С момичета, които не си познавал?
— Да.
Кимнах и се обърнах, защото това ме глождеше. Не защото Вон е бил с други жени. Не проявявах наивност по този въпрос, а и аз самата бях имала други мъже.
Не, беше заради частта с непознатите момичета. Идеята да бъда забърсана от някакъв непознат и заведена в тоалетната ми се струваше толкова празна.
Тъкмо се подготвях да запратя топката, когато Вон попита:
— Ами ти?
В тона му се долавяше нещо… Погледнах през рамо и установих, че вече не ме съзерцаваше с копнеж. Беше се напрегнал и на лицето му имаше изражение, което издаваше, че е любопитен, но почти се бои да не научи прекалено много. Изправих се и се обърнах към него.
— Никога. Том не си падаше голям авантюрист — отговорих печално. — А и Айви, дъщерята на Айрис и Айра и моя най-добра приятелка, докато растяхме, веднъж прави секс на плажа и каза, че било най-ужасното й изживяване. Пясъкът влязъл на доста необичайни места и било студено и неприятно. Разказът й ме отблъсна от идеята завинаги.
Вон се залови да ме изучава внимателно.
— Но не и от частта със секс на обществено място?
— Какво?
— Нали не те е отблъснал от идеята за секс на обществено място?
При мисълта да правя секс с Вон на някое рисковано място у мен закипя вълнение. Поклатих глава и прехапах устна, за да си попреча да се ухиля като дете.
Очите му притъмняха от възбуда.
— Къде?
Къде ли исках да правя рискован секс с него?
— Изненадай ме.
Дяволитата му усмивка издаваше решимост.
— И какво, нито дума от Ванеса? — поинтересува се Еймъри, докато пиехме кафе в книжарницата й на следващия ден.
— Не — помъчих се да не звуча така разтревожено, както се чувствах и явно не успях, защото Далия покри дланта ми със своята и я стисна.
— Всичко ще бъде наред.
— Колкото повече задълбочава с Джак, толкова повече неща е възможно да не са наред.
Еймъри снижи поглед към чашата си, а по бузите й изби лека руменина.