— Наистина ли мислиш, че би й навредил?
По дяволите. Нима тя все още си падаше по него?
— Предишният Джак не беше някой, който би проявил интерес към повърхностна жена като сестра ми.
— Преспал е с Дейна Келърман — напомни Далия.
— Да, веднъж. Някога да се е върнал за още? Не.
— Което прави постъпката му, предателството срещу най-добрия му приятел, още по-озадачаваща.
— Също така значи, че съм почти сигурна, че Ванеса ще пострада във всичко това.
— Да забравим за чувствата на Ванеса — отсече Далия. — И да се тревожим за това как проблемът ще окаже влияние на хотела, за който се труди така упорито да направиш успешен.
— Не се тревожа за това.
— Нима?
Повдигнах рамене.
— Не допускам, че моите хора някога ще позволят семейство Девлин да предприемат нещо, та да навредят на мен или хотела ми. Всички вие ще ги смажете, ако се пробват.
Приятелките ми се усмихнаха широко.
— Да, и Вон ще е пръв в редичката. Как е господин Хартуел, след като го води на боулинг?
— Господин Хартуел ли?
Далия изхихика.
— Участва изключително активно в делата на града, откакто му го предложи, и е влюбен в принцесата на Хартуел.
— Сладко, наистина сладко. Не го казвай пред него обаче, става ли? През последните двайсет и четири часа мъжката му гордост пострада достатъчно.
— Разбила си го на боулинг — заключи тя.
— Не го разбих, но победих. Да знаеш, че като за пръв път се справи наистина добре.
— Още не мога да повярвам, че заведе Тримейн на боулинг.
— Всеки път, като спомене нещо обикновено, което не е правил никога, усещам леко пробождане в сърцето — повдигнах рамене. — Просто искам да види какво е да имаш нормален живот. Да вършиш нормални неща. Постоянно работи толкова усилено и винаги в обстановката на петзвезден хотел. Нужна му е почивка от цялата тази префърцуненост и от този стремеж всичко да е съвършено и да се печелят купища пари.
— Но това го прави онзи, който е, нали така? — отбеляза Еймъри. — Вон е обсебен върху кариерата си.
— Да. Това ми е ясно. И очаквам да е много зает. Снощи беше първата вечер, която прекарахме заедно. Обикновено се виждаме чак късно нощем, ако разбираш какво искам да кажа.
Далия завъртя очи.
— Добре, спри. Някои от нас не си го получават редовно.
— Това не те ли притеснява? — обади се Еймъри. — Не частта, че си го получаваш редовно — пламна. — Тази, че работи постоянно.
— И двамата сме ангажирани с бизнеса си. Аз повече от всеки друг съм в състояние да разбера.
— Нямаш ли желание да прекарваш време с него?
— Непрестанно. Искам да прекарвам с него скандално количество време. — Въздъхнах и се отпуснах на мястото си. — С Том никога не съм се чувствала по този начин. Всъщност ми допадаше да имам малко пространство от Том, дори в началото. Искам да бъда с Вон през цялото време, защото във всеки наш момент заедно откривам нещо ново за него — чудатостите му, чувството му за хумор, самонадеяността му, недостатъците му. И знаете ли какво? Харесвам всичко. Недостатъците и така нататък! На какво прилича това?
Еймъри ми отправи замечтана усмивка.
— Влюбваш се.
— Не, няма такова нещо. Прекалено скоро е. Просто съм… заслепена — прехапах устна, щом всичките ми притеснения изплуваха на повърхността. — Не е ли редно да иска да прекарва цялото си време с мен?
— Нужно е да го обсъдиш с него. Сега. Преди да сте стигнали по-далече — настоя Далия. — Ако Джес беше тук, щеше да те посъветва същото.
Джес я нямаше. Беше в Канада на триседмичен меден месец.
— Не знам…
— Наистина ли искаш съпруг и баща на децата ти, който вечно да го няма?
— Не. — Не го исках. — Хубаво. Ще говоря с него. Сигурно ще го стресна, но ще проведа този разговор с него.
— След онова, което ти е казал — намеси се Еймъри, като имаше предвид речта от плажа, онази, която беше прекалено хубава, та да не я споделя с най-добрите ми приятелки, — не мисля, че някое твое действие би го стреснало.
— Да — съгласи се Далия. — Определено изглежда, че досадната ти откровеност му се отразява добре.
— Досадната ми откровеност? — посочих към нея. — Присмял се хърбел — а после към себе си — на щърбел.
Тя се изсмя.
— Както и да е. Просто го обсъди с него.
Камбанката над вратата на книжарницата издрънча и Еймъри се изправи да посрещне клиентите си. Върна се минута по-късно и отново седна.
— Преглеждат книгите и им казах да ме извикат, като им потрябвам. За какво говорехме?
— Дискутирахме евентуално поставящия финал на връзката ни разговора с Вон. И факта, че сестра ми все едно е изчезнала от лицето на земята. Кълна се в Бог, че ако не я открия скоро, родителите ми ще хванат някой полет до тук.