— И това би било нещо лошо?
— В момента да. Бих искала да опозная Вон без баща ми да ми диша във врата. Обичам го, но също така той е единственият в семейството, който знае за Оливър Спенс. Може да си направи прибързани заключения за Вон, а аз имам нужда да си изясня как се чувствам, преди да вземам предвид чувствата на някой друг спрямо него.
— О, моля те, знаеш как се чувстваш към Вон — въздъхна Далия.
— Ще те зашлевя.
Тя се ухили и ми подложи буза, като почука с пръст прелестната трапчинка там.
— Давай. Развесели деня ми.
Бях залята от привързаност и развеселеност.
— О, прекалено си сладка.
— Знам — изперчи се и ни разсмя.
— Госпожице — прозвуча мъжки глас и после собственикът му изникна в долния край на стълбите. Изкачи ги, като държеше за ръка миловидна ниска блондинка. Погледна към Еймъри. — Бихме искали да купим няколко книги, ако не е проблем. — Усмихна се извинително към мен и после насочи поглед към Далия явно с намерението да стори същото.
Усмивката му обаче застина и беше заместена от шок.
— Далия?
Далия се беше втренчила в него, все едно беше призрак.
При това призрак, от който беше ужасена.
— Майкъл?
Майкъл ли? Това беше Майкъл! Нищо чудно, че стана бяла като стена.
Майкъл я наблюдаваше като човек, който е бил изгубен в пустинята в продължение на седмици и най-накрая е намерил кладенец. Очевидно забравил за съществуването на всички други, направи крачка към нея, но спря, когато жената до него го подръпна за ръката.
Начумери се към него.
Майкъл изглеждаше прекалено изумен, за да го е грижа за гневните погледи на блондинката.
Красивите му кафяви очи се върнаха върху Далия.
— Какво правиш тук?
Далия прибра треперещите си ръце под масата, където той да не може да ги вижда.
— Ти какво правиш тук? — заобиколи въпроса му тя.
— Тук сме на почивка — обади се блондинката и се сгуши до него. — Майк, кой е това?
Жалният й тон сякаш пробиваше през унеса му.
— Ъъ… Кирстен, това е Далия. Малката сестра на Дърмът.
— Мислех, че е умряла.
Протегнах се и стиснах ръката на Далия под масата заради така нехайния маниер, с който жената спомена за този мрачен период от живота на Далия.
Майкъл насочи тъжните си очи към Далия.
— Това беше Дилън.
— Трябва да тръгвам. — Далия се изправи, изтръгна ръката си от моята и отказа да срещне нечий поглед изобщо. Изхвърча навън, като се движеше по-бързо, отколкото някога я бях виждала.
— Далия! — Майкъл се освободи рязко от хватката на Кирстен и я последва.
Но аз също бях бърза и успях да го пресрещна, като поставих ръце между нас.
— Ще я оставите да си отиде.
Той ме изгледа сърдито.
— Отместете се.
Нямаше да лъжа, той беше малко плашещ, но нямах намерение да се дам.
— Не.
— Майк… — проплака момичето му. — Какво става?
Камбанката издрънча и ни уведоми за напускането на Далия.
Раздразнен, той прекара ръка през гъстата си коса. Ръкавът на тениската му се повдигна и разкри бицепса му. Не беше най-високият мъж на света, но беше достатъчно висок, около метър и седемдесет и осем или метър и осемдесет. Имаше изключително широки рамене и беше наистина як. Огледах го и отчетох привлекателността му. Макар и че не бе най-красивият мъж, когото бях виждала някога, имаше хубави очи и нещо, което определях като устни тип Индиана Джоунс. Много подходящи за целуване устни. В момента въпросните устни бяха заобикаляни от къса небрежна брада и не можех да отрека, че му стоеше секси.
Определено можех да видя колко привлекателен беше Майкъл Съливан. Да, знаех и фамилията му. И именно това беше причината да не му разрешавам да доближава Далия, ако тя не го искаше около себе си.
— Какво прави тук Далия? — настоя да узнае.
— На почивка е — излъгах. — Също като вас. Малък свят, а? Но си заминава утре.
— Къде е отседнала?
— Не е ваша работа и ми се струва, че приятелката ви — кимнах към Кирстен — ще се съгласи.
— Съпруга — поправи ме тя. — Негова съпруга съм.
Сърцето ми подскочи заради Далия. Честна дума, сякаш се метна от скала. Спомних си нощта, когато я спасих от удавяне и всичко, което ми разказа тогава. Беше ми тежко да го изслушам, но дори по-тежко да си го припомня сета, когато обичах Далия Макгуайър, все едно бяхме кръвно свързани.
Присвих очи към господин Майкъл Съливан и хубавата му женичка.
— Та кога приключва вашата почивка?
— Това не е ваша грижа — парира той, видимо вбесен от моята намеса. — А сега ще се отместите ли от пътя ни?