Преди пет години сигурно бих се протегнала и бих го събудила с ласките си. Том твърдеше, че това било едно от нещата, които най-много обичал у мен — начина, по който упражнявам контрол върху импулсите си. Или липсата на такъв. Казвах и вършех, каквото ми се искаше. Всеки около мен беше наясно какво чувствам във всеки един момент. Все заявяваше как било чудо да съм толкова добра в работата си като хотелиер. Но майка ми ме беше обучила на гостоприемство от мига, щом проговорих, и озовях ли се в хотела, превръщах се в различен човек. Подхождах професионално, овладяно.
Всъщност според мен надалеч от работното си място бях така устата, защото в работата ми се налагаше да бъда своя „Дисни" вариант — радушна, сърдечна, ведра — без значение какво срещах у клиента пред мен.
Том не беше такъв голям фен на отсъствието на филтър между мозъка и устата ми, но като типичния мъж, който беше, допадаха му освободеният ми дух и моята самоувереност в спалнята.
Онова, което не знаеше, беше, че бях такава само с него.
Когато се запознахме бях в нищото. Преди Том някой ме беше стъпкал така жестоко, че ми се струваше глупаво да се смятам за макар и мъничко забележителна. Произхождах от фамилията, основала града, хората ме харесваха, бях популярна. Чувствах се специална. Онзи тип ми отне всичко това. Но така и не успя да ми отнеме обичта към живота ми в Хартуел. Може да беше успял да ме накара да се чувствам обикновена, но аз все така смитах, че животът ми на дъсчената еспланада е изключителен, защото живеех на красиво място, обградена от хора, които обичах.
И стига животът около мен да беше изключителен, можех да преглътна да бъда обикновена заедно с Том. Бяхме равни. Достатъчно добри един за друг.
Така че нямах грижи в бита или в леглото ни.
Можех да се обърна към него, когато пожелаех, и знаех, че би отвърнал. Или поне така си мислех.
Сексът ни винаги го е бивало. Не беше най-добрият, който някога съм правила, но беше добър. Том изглеждаше доволен. Или аз мислех така. Аз бях по-склонна към нови неща от него, така че можеше да бъде и по-добре, но все пак ставаше. Беше достатъчно добър.
Напоследък по-скоро не съществуваше.
От две години се скъсвах от работа в хотела, защото управителят напусна и още не го бях заменила. За отмъщение, както аз го приемах, Том започна да работи повече часове.
Почти не разговаряхме, та какво оставаше за секс.
Докато изучавах така познатото му лице, почти толкова познато като моето собствено, у мен се прокрадна болезнен копнеж. Ръката ми се плъзна по-надолу по корема му, преместих се по-близо до него и дръпнах завивката в опит да прогоня страховете си. Той промърмори и се разшава в съня си, а аз се наместих върху него. Проследих с поглед пръстите си, които пълзяха нежно по кожата му, и позволих на десетте ни години да ми вдъхнат кураж. Тялото му се беше променило, също както и моето. Като се запознахме, беше атлетично жилав. Сега по гърдите и корема му имаше мекота, каквато отсъстваше преди. Но не ме беше грижа. Тази мекота беше част от остаряването му заедно с мен.
В долната част на корема му личеше белегът от апендектомията отпреди четири години. Тогава го закарах по спешност в болницата. Малка следа над пъпа му, друга малка при лявата тазова кост и трета по-видима диря под пъпа. Сега вече бяха избледнели, но още можех да ги проследя с пръсти и да си спомня колко разтревожена бях, докато чаках да излезе от операция.
Том се беше размърдал под тежестта ми и аз усетих как частично се втвърдява. Тръпки на възбуда се бяха пробудили за живот между краката ми и аз се наведох да обсипя с целувки корема му. Точно както гърдите ми вече не бяха така вирнати като преди десет години, коремът на Том също не беше така плосък и твърд като камък. За мен нямаше значение, както се надявах вече не двайсет и четири годишните ми гърди да не са пречка за него.
Ха.
Какъв майтап, помислих си.
Но преди две вечери наистина се бях надявала, че тези неща не са важни за него. Така че отбутах настрана объркването и страха си и устните ми обходиха тялото му нагоре до шията, а ноктите ми одраскаха нежно корема му.
Той изстена и отново се размърда.
— Том — прошепнах в ухото му, преди да го загриза леко. Имаше чист и свеж вкус заради взетия душ.
— Мм, Бейлс? — изпухтя и аз надигнах глава, за да видя как очите му се отварят с потрепване. Загледа се в мен, объркан от съня. Разбрах кога престана да се чувства дезориентиран, защото присви очи и цялото му тяло под мен се напрегна.
Стомахът ми се сви от неприятно чувство.
— Какво правиш? — изръмжа.