Прецених колко време би отнело на Далия да стигне до колата си. Знаех, че нямаше начин да се върне от страх да не се сблъска с миналото си.
— Още не — усмихнах се. — Какво ще кажете за по кафе?
Здравенякът пред мен явно се размекна. В погледа му се настани тревога.
— Просто исках да проверя как е. Мина много време.
— Знам — отговорих многозначително.
— О! — схвана. — Разбирам.
Погледнах жена му, която изглеждаше сякаш е на крачка от това да се разфучи.
— Тя е съвсем добре.
— Заедно ли сте на почивка?
— Нещо подобно.
— И тя е наистина добре?
— Направо страхотно — излъгах. — Няма как да е по-щастлива.
— Хубаво.
Хвърлих поглед към Еймъри, която наблюдаваше всичко случващо се със загриженост и объркване.
— Кафе за навън?
Тя понечи да тръгне към кафе-машината.
— Не е нужно. Наистина.
Прецених изтеклото време и прецених, че вероятно Далия вече беше стигнала до колата си, така че отстъпих встрани.
— Тогава сте свободни да си вървите.
— Обикновено това е моя реплика — промърмори и посегна към ръката на жена си.
— А?
— Ченге съм. Детектив.
Това не го знаех.
— В Бостън ли?
— Да. — Погледна обратно към жена си, която се беше втренчила в ръката му, все едно беше плужек.
— Кирстен?
Пое я с неохота.
Майкъл насочи вниманието си обратно към мен.
— Поздравете я от мен.
— Ще го направя.
С Еймъри ги наблюдавахме, докато напускаха и направих съчувствена гримаса заради Майкъл, когато чух жена му да просъсква:
— Какво криеш от мен, Майкъл Съливан? — Така и не чух отговорът му, защото вратата се хлопна след тях.
— Подозирам, че знаеш нещо, което аз не знам.
— Да — усмихнах й се печално. — Преди много време Далия ми разказа история, която не е повтаряла оттогава, история, която никой друг не знае. Може би някой ден ще я сподели.
— Той не я е превъзмогнал.
Но изказването й ме изненада силно.
— Защо го казваш? Как изобщо знаеш, че помежду им е имало… нещо?
Тя повдигна рамене.
— Заради начина, по който я гледаше. Все едно едновременно я мрази и обича.
Заля ме тъга и заличи трепета от сутрешния секс с Вон.
— Ще проверя как е Далия.
— Прегърни я от мен.
В отговор стиснах ръката на Еймъри и се запътих навън от книжарницата, за да намеря най-добрата си приятелка.
25
Вон
На Вон никога не му се бе случвало да вземе две почивни вечери от работа.
Досега.
Нямаше да лъже себе си — нервно му беше, задето бе решил да възложи на нощния си управител Фрея и на новия си дневен управител Греъм допълнителни отговорности, за да прекара повече време с Бейли.
Да, но не можеше да се въздържи. Искаше да прекарва скандално много време с тази жена.
Гледаше я, седнала на седалката в колата до него, и не можеше да се отърси от неловкостта си. Когато я беше взел преди десет минути, само от целувките й отгатна, че е загрижена. Обикновено Бейли се раздаваше в целувката си, както и във всичко друго в живота.
Нещо я тревожеше. И Вон се плашеше че това нещо е новата им връзка.
— Да не би да е, защото те помолих да облечеш пола тази вечер?
— Какво? — намръщи се Бейли.
— Много си мълчалива.
— О — тя поклати глава. — Не съм. И все пак, защо пола? — посочи към разкроената пола с висок колан, която стигаше до коленете й. Носеше кремава копринена блуза, пъхната в нея, и пуловер в същия цвят. Полата беше съвършена, тъкмо такава би я избрал той самият.
— Исках да ти виждам краката — сви нехайно рамене той.
Усети погледа й върху себе си и стрелна към нея бърза усмивка, преди да върне очи към пътя напред.
— Искал си да ми видиш краката?
— Имаш страхотни крака, а тази седмица всеки ден беше с джинси. Цяло лято те гледах с рокли. Взеха да ми липсват — подхвърли шеговито той. — Надявам се да не си се засегнала от молбата ми…
— Не се засегнах. Дори ми се стори секси.
Той беше доволен, но все още объркан.
— Какво има тогава?
Бейли въздъхна.
— Малко съм разтревожена за Далия. Имаше лош ден. Загрижена съм също за Ванеса и за това, че не съм я виждала, откакто я изхвърлих. Също така се опасявам, че си работохолик, на когото не му пука, ако не се виждаме много често, а на мен ми пука, ако не се виждаме много често, при положение, че аз също работя много и съм на мнение, че трябва да говорим за това, защото съм склонна да си освободя време за теб и имам нужда да знам ти склонен ли си да си освободиш време за мен, а пък от друга страна е много рано да се повдига този въпрос.
Боже, колко обичаше той това нейно дърдорене.