— Разбира се. Какво се е случило? Да не сте скъсали с Вон?
— Не. — Пеперудките затрептяха в стомаха ми при спомена за предишната вечер. — Няма да повярваш каква вечер прекарах, какви неща прави с мен този човек и къде.
— Какъв е проблемът тогава? — Тя отвори вратата на хотела.
Не мога да се накарам да кажа, че го обичам, и сама не знам защо.
— Ами… — издишах шумно, докато влизахме и тъкмо се подготвях да призная пред приятелката си каква голяма страхливка съм, когато зърнах сестра си, облегната на бюрото на рецепцията и замръзнах на място.
Мона стоеше зад рецепцията, скръстила ръце, а очите зад очилата с плътни рамки бяха присвити.
— Я виж кой реши да ни удостои с присъствието си.
Ванеса само повдигна вежда при тази суха забележка и дори само това ме накара да застана нащрек, защото сестра ми не пропускаше момент да трие сол на главите на служителите ни за нещо. Преди няколко седмици поведението на Мона би я накарало да беснее като хала.
Сега само ми се подсмихна.
— Трябва да говорим.
— Здравей и ти. Как си? Аз ли как съм? Много съм добре, благодаря. И хотелът е в добра форма, ако се чудиш.
Тя игнорира сарказма ми.
— Нямам време за тия идиотщини. След няколко дни заминавам за Ню Йорк и трябва да сложа нещата си в ред.
Изпитах смесица от разочарование и облекчение. Облекчението го разбирах. А виж, разочарованието беше изненада.
Но предполагам, че зад всичкото ми раздразнение от моята по-малка сестра имаше и надежда, че престоят у дома ще я промени по чудо.
— Намери си ново другарче за игра ли?
— Не. Но ще си намеря — вдигна рамене тя.
— Какво стана с Джак? Да не би внезапно да те е осенило прозрение?
— Какво? Че Джак ме използва ли? — Тя се ухили и аз се напрегнах при злобата в усмивката й. — Винаги си се мислила за по-умна от мен, само че, миличка, аз знаех точно какво са намислили Джак Девлин и братята му веселяци. Но си падам по Джак още от четиринайсетгодишна. Видях шанс да спя с него и го грабнах, толкова.
— Значи не си била наранена?
— Не. — Тя отново се усмихна. — Просто си играех с него. Въобразяваше си, че след като ме угощава с ядене, пиене и секс, ще получи каквото иска. А истината е, че аз бих приела и по-малко от онова, което той и баща му предложиха за моя дял от хотела.
— Какво? — тросна се рязко Далия.
Обзе ме ужас и кръвта забуча в ушите ми.
— Какво? — повторих като ехо на Далия, като се молех и на двете да ни се е причуло.
Ванеса обясни. На драго сърце. С ликуване, по-точно.
— Когато мама и татко ни оставиха хотела и се споразумяхме да подпишем договор, в който ти получаваш по-големи права, никой не вкара клауза с ограничения да продаваме дяловете си.
Ярост надделя над страха.
— Защото е наш семеен бизнес!
— Хайде, Бейли, къде остана правило номер едно да не безпокоим клиентите с нашите разправии?
Хвърлих се към нея, а Далия ме сграбчи за ръцете и ме дръпна назад.
— Какво си направила? — извиках, а носът и очите ми пареха от напиращите сълзи.
— Не става дума какво съм направила, а какво ще направя след… — тя погледна златния часовник бижу, който носеше — …след пет часа. Имам делова вечеря с Иън, Джак и Стю в Гранд Хотела. По-късно прекрасните ни адвокати ще се присъединят към нас за по питие. И като подпиша договора, ще съм продала моя дял от трийсет процента.
— Ако го направиш, семейство Девлин ще намерят начин да ми го отнемат. Разбираш ли това?
— И какво ме засяга? Предложиха ми повече, отколкото струва. И честно казано, бяха по-гостоприемни от родната ми сестра. Настаниха ме безплатно в Гранд Хотела, където да спя на истинско легло.
— Мама и татко няма да ти позволят да направиш това — вече се ловях за сламки.
— Не могат да ме спрат по никакъв начин. За разлика от теб аз нямам нужда от тяхното одобрение.
— Ако направиш това, никой от нас няма да ти прости.
Това я накара да замълчи за момент и тя сведе поглед към пода.
— Е, може би за известно време — после ме погледна. — Ще им мине.
— Не и на мен.
Ванеса прихна презрително.
— Много ми пука дали ме обичаш. Я стига сме се престрували вече, Бейлс. С теб не можем да се понасяме.
— Не те харесвам — съгласих се. — Мисля те за себична глезла и този момент само подчертава истината. Но те обичам. И фактът, че можеш да ми причиниш това…
— О, моля те. Спести ми мъченическата си поза. Разхождаш се наоколо с вид на единствената, дето се скъсва от работа. И противно на онова, което си мислиш за мен, положих много труд, за да оцелея.
— Е, да, надали е било много комфортно да работиш толкова дълги часове по гръб.