Мона прихна изненадана при тази моя обида, а Ванеса й отправи убийствен поглед, преди да се обърне към мен.
— Да не би току-що да ме нарече проститутка?
— Не, проститутките са честни представителки на най-старата професия в света, предоставят секс като услуга към мъжете, а мъжете им плащат за тази услуга. Ти манипулираш богати мъже чрез секс, за да се докопаш до парите им. Мисля, че това те прави курва.
— Бейли — промърмори предупредително Далия.
Но аз бях толкова ядосана, че вече не ме бе грижа какво казвам на сестра си.
— Ако по този начин искаш да ме разубедиш за продажбата, значи изобщо не си толкова умна, за колкото се мислиш.
Натъжих се безкрайно много.
— Ванеса, ти няма да се откажеш от намеренията си, независимо дали те умолявам с благи думи, или съм болезнено откровена.
— Да… — лицето й се изкриви в горчива гримаса. — Но щях да изпитам голямо удовлетворение да те видя как се молиш.
— Малка кучка такава! — Далия ме пусна и сега на мен ми се наложи да я удържам. — Зла кучка!
— Недей, не си струва — промърморих й полугласно.
Далия се извърна рязко към мен и ме изгледа невярващо.
— Ами хотелът?! Какво ще стане с него?
Не знаех.
Но може би родителите ми щяха да знаят. Или брат ми. Тръгнах към офиса си, без да погледна повече сестра си, и на излизане от рецепцията чух Далия да казва:
— Имаш пет секунди да си изнесеш кльощавия задник, преди да съм ти избила всичкия силикон от устата.
По лицето ми се лееха сълзи, мъчех се да облекча болката от раната, която ми нанесе сестра ми, като си напомнях, че макар приятелките ми да не ми бяха кръвни роднини, не бих могла да мечтая за по-добри сестри от тях.
Затворих вратата на офиса зад гърба си и забързах към телефона.
Думите се изляха от мен в объркан поток и на татко му се наложи да ме помоли да повторя. След като го сторих в по-подреден разказ, насреща бликнаха ругатни, каквито никога не бях чувала от устата на баща си.
— Не може да бъде — плачеше мама. — Нещо не си разбрала.
Нямах време за сляпата любов на майка ми към децата й.
— Част от хотела ми е на път да падне в ръцете на Иън Девлин. Това го разбрах безпогрешно. А сега или ми помогнете, или затварям телефона. Татко, твоят адвокат състави договора. Сигурно все нещо може да се направи.
— Ей сега ще му позвъня и после веднага ще се свържа с теб — обеща той.
— Аз ще се обадя на Ванеса — каза мама. — Ще я накарам да се откаже.
На кукуво лято.
След като затворих телефона, се втренчих в стената.
Бях подценила степента на неприязънта и отчуждеността на сестра си към мен.
От друга страна знаех, че Ванеса не ме мрази, в дъното на всичко беше егоизмът и неспособността й да вижда отвъд собствените си потребности. Нямаше представа какви щяха да са последствията от продажбата на дела й на Девлин, защото изобщо не ги беше обмисляла.
Не желаеше да мисли за това.
Обадих се на брат ми.
Не вдигна.
Пробвах отново.
И отново.
Тъкмо когато се отчаях, че ще ми върне обаждането, телефонът иззвъня. Грабнах го.
— Чарли.
— Бейли, какво става?
Вратата на офиса ми се отвори и мигом бях залята от чувство на топлота и благодарност при вида на Вон. Лицето му бе изопнато и мрачно и разбрах, че той знае.
— Далия ми се обади. Дойдох веднага. Какво мога да направя за теб?
Хвана свободната ми ръка между двете си длани и я вдигна към устните си да я целуне по кокалчетата.
Отпуснах се към него.
— Аз…
— Бейли, там ли си? — попита Чарли в ухото ми.
— Говоря по телефона с брат си — обясних на Вон.
— Какво мога да направя?
— Нищо. — Стиснах ръката му с тъжна усмивка. — Но ти благодаря, че побърза да дойдеш.
Вон се намръщи.
— Все нещо мога да направя.
— Татко ще се обади на адвоката ни, а аз се каня да съобщя на Чарли. Той е по-близък с Ванеса. Има шанс да я разубеди от онова, което си е наумила.
— От какво по-точно? — настоя Чарли, вече изгубил търпение.
— Трябва да… — размахах телефона си срещу Вон. — Ще говорим по-нататък, като приключа с това тук.
Крайно недоволен и неспособен да го прикрие, Вон ми кимна рязко, пусна ръката ми и излезе. Въздъхнах, като си знаех, че после и с това ще трябва да се справям.
— Чарли?
— Още съм тук. Ти си тази, която не говори — тросна ми се той. — Какво става?
След като му разказах, реакцията му бе твърде подобна на татковата, само дето взе да сипе директни обиди срещу Ванеса.
— Ще я убия! — заяви накрая.
— Или може да поговориш с нея. Да се опиташ да я вразумиш. От всички нас тя харесва най-много теб, Чарли.