— Но аз не я харесвам особено в момента.
— Нито пък аз, но това не помага. Говори с нея, моля те.
— Ще се опитам — мрачно изрече той. — Ще ти звънна след това.
След като приключихме разговора, се понесох като зомби към рецепцията, където все още ме чакаха Далия и Мона. Далия седеше на канапето с печен сандвич, който явно Мона й бе приготвила.
Изведнъж пребледнях от страх да не би някой от гостите не беше чул караницата ни със сестра ми.
Далия сякаш прочете мислите ми.
— Няма никакви гости наоколо.
— Слава богу.
Отпуснах се до нея и взех чинията с печеното сирене от ръцете й. Тя ми позволи. Но дори прелестният му вкус не облекчи острата ми болка, та й върнах сандвича, защото при мен само щеше да се похаби.
— Вон си тръгна и изглеждаше ядосан — уведоми ме Далия.
Гърдите ми се стегнаха, задето се създаваха усложнения толкова рано във връзката ни и тъй скоро след славната ни вечер на безразсъден секс.
— Искаше да помогне, а аз не му позволих.
Помълчахме, докато размишлявах защо бях отказала помощта му.
— Сама не знам защо не му позволих — промърморих.
— Е, ако е истински мъж, това не би го спряло — обяви Мона.
27
Вон
— Господине, днес госпожица Хартуел не приема посетители — заяви портиерът, след като затвори телефона.
Изправил се в принадлежащия на Девлин „Гранд Хотел Хартуел", Вон си послужи с прочутата си хладнокръвност, за да се справи с него. Външно успяваше да демонстрира контрола, който упражняваше неизменно, дори около Бейли. Вътрешно кипеше от ярост, задето тези хора посмяха да наранят обичан от него човек; задето собствената сестра на Бейли бе решила дай причини това.
Тикна в ръката на мъжа стодоларова банкнота.
— Позвънете отново на госпожица Хартуел и я уведомете, че господин Тримейн би желал да обсъди с нея конкурентна оферта.
Мъжът позвъни отново в стаята на Ванеса.
В началото Вон беше ядосан и да, безспорно наранен, задето Бейли отказа помощта му. Не го стори с неблагодарност, но с маниер, навеждащ на мисълта, че дори не й беше хрумнало да търси подкрепата му. Това беше почти по-лошо.
В първия момент му идваше да потъне в униние като малко дете, но после се взе в ръце и реши, че ще се притече на помощ на тази упорита жена, дори тя да беше прекалено глупава да прозре къде се криеха най-добрите й шансове. След като провери обичайните й убежища, заключи, че Ванеса Хартуел се кани да се крие, докато не приключи сделката.
Като започна да обмисля случващото се, му хрумна, че Ванеса беше по-умна, отколкото бе предполагал в началото.
Нямаше причина да казва на Бейли за срещата на вечеря с Девлин, преди сделката да е окончателна, но тогава защо я предупреди?
Защо й предостави време да се опита да попречи на прехвърлянето?
Защото тя искаше точно това.
Искаше от Вон точно това, което той правеше в момента.
Целеше да получи контра-оферта от заможното гадже на Бейли.
Мисълта да се поддаде на тази малка подла змия го разяри… Поредната сестра, която го разиграва, без да я е грижа, че ще нарани близките си, за да получи, каквото иска.
Но всичко това беше заради хотела. Заради Бейли. И той беше готов да пожертва гордостта си, портфейла си и каквото друго беше нужно, за да осигури щастието на своята жена.
Телефонът му звънна точно когато портиерът получи отговор от Ванеса. Беше Далия Макгуайър, така че вдигна.
— Какво става?
— Онова, което става, е, че се надявам да разполагаш с план „Б", Вон — прошепна Далия в слушалката. — В момента Бейли е в офиса си и провежда конферентен разговор със семейството си в опит да успокои родителите си и брат си, защото адвокатът им е казал, че няма какво да се стори, а Ванеса не вдига нейния телефон.
— Можете да се качите, господин Тримейн — информира го портиерът. — Стая 228.
Кимна му сдържано и се насочи към асансьора.
— Заел съм се с Ванеса.
— Какво? Какво си намислил?
— План „Б", госпожице Макгуайър. — Затвори й и позвъни на адвоката си. — Имам нужда да си ми под ръка. Днес ще подписваме договор.
Ванеса Хартуел отвори вратата на апартамента си и Вон се зарадва да я завари съвсем облечена. Всъщност това беше най-консервативното й облекло, което беше виждал. Носеше тениска с високо деколте и прилепнали джинси. Гримът й беше по-сдържан, а косата й беше прибрана в кок. Изглеждаше по-млада, по-свежа и приликата със сестра й беше по-забележима.
Мисълта за това причини нов пристъп на гняв у Вон, но той държеше нещата здраво в ръце, когато влезе в дневната й.