Потънах в обятията на Вон и заридах, а той ме погали нежно по гърба.
— Принцесо, моля те — отрони. — Престани. Всичко ще бъде наред.
— Няма! — изхлипах, без да ме е грижа на какво приличах. — Това е моят дом, а Иън Девлин ще довтаса и ще превърне живота ми в ад, а после ще се опита да ми го отнеме. Може и да го допусна, ако започне да променя разни неща и да ме влудява, а не знам дали…
— Спри, спри — Вон ме отдръпна от себе си, а хватката му върху ръката ми беше почти болезнена. — Никой няма да ти отнема нищо. — Погледна към Далия, която стоеше насред офиса с очи, пълни със сълзи. — Ще ни дадеш ли минутка?
Тя кимна и напусна помещението, като затвори вратата след себе си.
Долових напрежение у Вон.
— Какво? Какво има? Какво е станало?
Пусна ме, за да хване в ръка документи, които беше оставил на бюрото ми. Подаде ми ги и аз се вгледах в тях все още объркана. Думите върху хартията започнаха да имат някаква логика.
— Това е договор. За дела на Ванеса?
— Купих ГО.
— Какво? — Какво означаваше това дявол го взел? — Какво? — повторих.
— През цялото време планът й е бил такъв.
— Обясни от самото начало.
— Когато тръгнах оттук, след като каза, че не искаш помощта ми…
Изкривих лице при тези му думи.
— Успях да нараня чувствата ти, нали?
Удостои ме с язвителен поглед казващ „Аз съм мъж, нямам чувства", но аз знаех. Неволно бях наранила чувствата му.
— Аз съм ужасна.
Вон се ухили.
— Не си. Просто беше разстроена. Докато ти разговаряше със семейството си, аз се замислих защо би те предупредила Ванеса за вечерята с Девлин. Защо ще те насочва?
Мили боже, дори не бях… Вон имаше право. В това нямаше логика. Защо да ми дава време да търся начин да я спра? И после, като вдигнах очи към красивия си и много богат приятел, свързах две и две.
— Заради теб.
Изражението му беше мрачно.
— Заради мен. Целяла е да получи контра-оферта.
Догади ми се.
— Използвала ме е, за да се добере до теб.
— Бейли…
— О, боже, не, Вон, няма да те оставя да го направиш. — Скочих и размахах договора към него. — Няма да допусна да те манипулира така.
— Свършено е — заяви категорично той. — И няма да бъда разубеден.
Стисна ме за китката, дръпна ме към себе си и договорът беше притиснат между нас, а аз усетих у мен да се надига нещо, нещо огромно, всепоглъщащо и ужасяващо.
— На сутринта адвокатът ми ще изготви нов договор. Прехвърлям акциите обратно на теб.
— Не. — Думата се изстреля от устата ми, преди да съм успяла да я спра.
— Не ли? — Вон обгърна лицето ми с длани.
Чувствах краката си като желе, а в корема ми се провеждаше бунт на пеперуди и бях убедена, че устните ми треперят.
Вон се намръщи угрижено.
— Трепериш.
Кимнах и преглътнах с усилие заради буцата в гърлото ми.
— Искам да ги задържиш.
— Какво? Защо?
Най-накрая всичките ми защитни сили се изчерпаха и извадих на показ всичко, което изпитвах към него. Вон се напрегна заради емоциите в очите ми и после на лицето му се настани израз на красива почуда.
— Вярвам ти — прошепнах срещу устните му. — Имам нужда да знаеш, че ти вярвам. Знам, че никога не би ми навредил, че никога не би ми отнел това място. Така че задръж акциите и го направи със съзнанието, че ти се доверявам. Че те обичам.
Чух го да поема рязко въздух и после усетих да го изпуска бавно навън.
— Обичаш ме?
Изпълни ме плашеща, изключителна и всепоглъщаща радост, докато се взирах в него.
— Обичам те повече, отколкото някога съм обичала някого. Това ме плаши неописуемо.
Усмихна се. Широко. По момчешки и дяволито и това ме накара да се чувствам, все едно сърцето ми ще изскочи от гърдите.
— Добре дошла в моя свят.
Засмях се и го целунах.
— Обичам те — повторих.
— И аз те обичам. — Отвърна на целувката ми, но този път продължително и дълбоко.
Когато най-накрая спря, за да си вземе въздух, аз се засмях.
— Не съм мислила, че днешният ден може да завърши така.
— Не е завършил. — Гласът му преливаше от секси обещания. — Първо ще се разберем да приемеш акциите обратно.
— Вон, не. Изобщо колко плати?
Омърлушеният му вид накара стомаха ми да се свие.
— Надплатил си — заключих. — С много.
— Девлин се канеха да надплатят. Аз трябваше да надплатя още, за да спечеля.
Хрумна ми идея.
— Можеше да го обърне в наддаване. Да направи сериозни пари, като ви накара да се надскачате един друг.
— Не. Никога не е възнамерявала да продаде на Девлин.