— Наясно си, че е преспал с абсолютно всяка привлекателна на вид жена, която е отсядала в хотела му, нали?
Ръката на Вон се напрегна в моята и той се навъси, все едно искаше да смаже Девлин на мига.
— Така ли било? — Подръпнах леко Вон и той завъртя глава към мен. — Значи затова си толкова изключително добър в леглото. Има логика.
Устните му потрепнаха, сякаш се канеше да се разсмее и цялото му тяло се отпусна.
Усмихнах се широко и погледнах към вбесения Девлин.
— Опитът му казва много. — Дори намигнах.
Джак се изкашля в шепа и можех да се закълна, че едва сподави смеха си.
Хм.
— Достатъчно с това. — Иън въздъхна, все едно беше изтощен. — Приемам, че сте тук, за да се опитате да попречите на сделката, но сестра ти вече е взела решение. Нека обаче Ви предложа известна утеха, госпожице Хартуел. Намесата ми в хотела ще бъде нещо хубаво. Ще го превърна в най-успелия бизнес на дъсчената еспланада.
Наежих се.
— Не бих прибързвала чак толкова, господин Девлин.
— О? Заради минималния ми дял ли? Знам. Но ще се потрудим върху това. Защо не изчакаме появата на Ванеса? Седнете.
— Няма да е необходимо. — Вон доближи към масата. — Лично натоварих Ванеса в такси преди няколко часа. Тя си замина.
— За какво говориш? — тросна се Стю.
— Говоря за факта, че направих контра-оферта. Тя прие. — Вон остави договора на масата. — Сега аз притежавам дял от „Хартс Ин".
Ярост оцвети лицето на Иън Девлин. Толкова бързо почервеня, че си помислих, че главата му ще експлодира.
Вон взе договора от масата и го подаде на мен.
— Утре акциите ще бъдат прехвърлени обратно на името на Бейли. — Когато насочи лице обратно към тях, изражението му се промени. Потреперих заради внезапната хладина, излъчила се от него, когато ме пусна и опря длани в масата. Това го приближи до Девлин, та те да могат да чуят тихото му, но много заплашително послание.
— Струва ми се вече ви предупредих, че ако предприемете нещо, което да разочарова госпожица Хартуел, няма да остана особено доволен. И това е изключително меко казано. Така че… малко разяснение. Първо, ако отново се захванете с нея, а на ваше място не бих го правил, ще ви унищожа финансово, парченце по парченце. Струва ми се всички знаем, че това не е празна заплаха. Второ, преди бях на страната на защитата в малката война, която сте захванали с цел да се сдобиете с имот в този район. Но както се оказва, Хартуел ми се отразява добре. Ще го превърна в свой дом. За постоянно. А това значи, че делата му също са моя работа. Схващате ли накъде бия?
Девлин го изгледаха ядно.
Вон се наведе още по-близо.
— Оттеглям се от защитата. Сега пред вас е играч от нападението.
— Заплашваш ли ме? — процеди Иън Девлин.
Вон издиша нехайно и ведро и се изправи обратно до мен.
— Само приятелско предупреждение — повдигна рамене.
Иха, моят мъж беше секси. Поех ръката му и потреперих, когато преплете пръсти с моите.
— Ами… — дарих ги с престорено блага усмивка. — Аз изобщо не съм така красноречива и плашещо секси като господин Тримейн, така че просто ще кажа… — Наведох се и ги погледнах в очите поотделно, преди да се съсредоточа върху бащата. — Можете да ме целунете отзад.
Джак се протегна към чашата си, с което привлече погледа ми и знаех, че този път ясно видях усмивката, прикривана от питието му.
Явно никога нямаше да мога разгадая този мъж.
— А сега ви пожелавам приятна вечер — помахах им с пръсти и Вон ме изведе навън от ресторанта.
Хората ни зяпаха, защото явно бяха доловили напрежението около масата на Девлин, но изобщо не ме беше грижа.
Реещ се облак.
Да.
Аз се намирах на прелестен реещ се облак.
Вон мълчеше, докато напускахме хотела и вървяхме към колата му, но като я достигнахме, вместо да ме пусне, притисна ме към нея и започна да ме целува.
Сериозно да ме целува.
Заби пръсти в кръста ми, а устата му се движеше срещу моята във всепоглъщащи хищни целувки, които караха коленете ми да треперят. За щастие се държах за Вон и имах колата зад себе си, та да се крепя права.
Когато вече спря да ме целува, вече бях останала без дъх. Втренчих се ококорено в него, а бузите ми пламнаха, щом усетих в корема ми да се отърква твърдият му член.
— Това защо беше?
Вон потърка нос в моя в неговия сладък и нежен маниер, който се намираше в пълно противоречие с похотливата целувка отпреди малко.
— Това беше вместо „Обичам те, изглеждаш супер секси в тази рокля и начинът, по който постави Девлин на мястото му, ме възбуди“.
— Схванах — промърморих срещу устните му. — Защото да се покажеш така свиреп пред Иън Девлин също ме възбуди сериозно. Какво ще кажеш да ме отведеш у вас и да ме тръшнеш на леглото?