Разсмя се, а очите му притъмняха от възбуда.
— Като се има предвид колко съм твърд, това е единственият възможен план за действие.
— Напоследък взе често да губиш контрол на публични места, господин Тримейн — подкачих го.
— Само с теб, принцесо — целуна ме бързо и се отдръпна, за да ми отвори вратата. — Качвай се.
Заподхилквах се заради настоятелния му тон и се качих бързо, колкото ми беше възможно. За моя изненада Вон не подкара към хотела. Вместо това се отправихме на юг към покрайнините на Хартуел, където живееха най-заможните хора. Големите домове бяха собственост предимно на хора, които само летуваха в Хартуел — нещо наистина жалко, защото тези великолепни къщи стояха празни почти цяла година.
Знаех, че Вон притежаваше къща до самия бряг, защото пусна Джесика да живее в нея, когато имаха проблеми с Купър. Но никога не я бях виждала.
Смълчана оставих Вон да ме въведе в къщата и я погълнах с поглед.
Беше наистина живописна сграда — бяла фасада, веранда по цялата периферия на първия и втория етаж, красива градина — и като влязох, с изумление установих, че верандата надвисваше над самата вода. Невероятно. Повечето къщи тук имаха големи задни дворове с басейни и пътека, водеща към плажа и океана. Къщата на Вон беше построена пред частна територия от брега. Не предлагаше същото външно пространство, но скоро установих, че около нея имаше много земя, а вдясно от основната сграда бяха разположени огромен басейн и вътрешен двор.
Въпреки красотата й, отвътре къщата беше студена и модерна. Типичен ергенски дом с голяма лъскава кухня, достойна да приюти изкусен главен готвач и съдържаща всеки възможен уред, за който можете да се сетите. Мебелировката беше съвременна и всичко беше черно, бяло или хромирано с няколко цветни акцента, осигурявани от някоя и друга картина и оскъдната мека мебел.
Беше като нещо, излязло от списание.
Не беше дом.
Последвах Вон отвън на задната веранда и двамата наблюдавахме мълчаливо залеза над водата.
— Защо не живееш тук?
— Защото мястото ме кара да се чувствам самотен.
Прямият му отговор ме накара да се приближа към него, да обвия ръце около кръста му и да облегна брадичка на рамото му. Той ме целуна по слепоочието и също обви ръка около талията ми.
— Сега не си сам.
— Знам. — Вгледа се в мен и отметна кичур коса от лицето ми.
— Нещо взе да го раздаваш сериозен. Какво стана с разбушувалата се ерекция и потребността да доминираш над мен в леглото?
Вон се изсмя.
— Тук са си, повярвай ми. Но ми се прииска тази вечер да поделя това място с теб.
В думите му се долавяше някакво колебание и това ме разчувства.
Днес взех решение да се доверя на този мъж, да го обичам, и като направих това, взех решение и да бъда истинска около него.
Е, да бъда Бейли Хартуел означаваше винаги да обявявам какво се върти в ума ми.
— Искаш да се нанеса при теб, нали?
Погледът му бързо се насочи към мен.
— Прекалено скоро е.
— Но така или иначе искаш да попиташ — подкачих го, а у мен се надигна неописуем възторг.
— Според теб не е ли прекалено скоро? — попита учудено.
— Вон — изсмях се. — Напрежението между нас расте вече четири години и определено се въртим около това решение вече от месеци. Усещането е, сякаш сме заедно от много по-дълго, нали?
Това го накара да устреми към мен този негов изпепеляващ и преливащ от любов поглед.
— Имам усещането, че винаги съм те обичал.
Разтопих се срещу него.
— Тогава ме помоли да се нанеса при теб.
— Бейли, ще се нанесеш ли при мен?
— Да — усмихнах се широко и си представих как хората ще ни обявят за луди, обаче не ме интересуваше. — Да, ще се нанеса при теб.
Вон се обърна към мен, но вместо да ме целуне, както очаквах, той извади от сакото си малка черна кадифена кутийка.
Кръвта изпълни ушите ми, а сърцето ми запрепуска.
Сведох поглед към кутийката, която беше притиснал помежду ни. И после той я отвори.
Невероятна халка от бяло злато с голям, класически и много красив диамант.
Съвършеният годежен пръстен за мен.
Очите ми потърсиха тези на Вон и вече и без друго възпрепятстваното ми дишане спря при необятната любов, която разчетох в погледа му.
— Разхождам се с това в джоба вече цяла седмица с ясното съзнание, че е прекалено скоро, но все пак с потребност то да е у мен. Исках да разполагам с него в момента, когато окончателно установя, че си готова. Когато най-накрая приемеш, че ти и аз сме едно. Обикновено съм крайно търпелив човек, когато преследвам нещо желано, но съм нетърпелив да имам теб. Искам да поставим началото на живота ни заедно. Още сега. Така че… Бейли Хартуел, ще се омъжиш ли за мен?