Почувствах момента и живота си като цяло, изключително сюрреалистичен…
Хората щяха да ни помислят за луди.
Аз си мислех, че полудявам!
— Хората ще ни обявят за луди.
Вон се подсмихна.
— А не сме ли?
Засмях се и се гмурнах в очите на този секси, умен, вглъбен и объркан мъж и нито една мъничка частица от мен нямаше желание да каже не. Да, бях уплашена, бях нервна, бях зашеметена, но не можех да си представя да кажа не. Всичко, което можех да си представя, е всяка сутрин да се будя до Вон, да отивам на работа в хотела, да се връщам у дома — в напълно преобзаведена къща — при него и да отглеждаме децата си тук.
В Хартуел.
Заедно.
— Да — кимнах и се нахилих като влюбена тийнейджърка. — Да, ще се омъжа за теб.
Лицето на Вон се озари от радост, радост, която прогони всякаква суровост у него и сега пред мен вече стоеше момчето у него, момчето, което всъщност вярваше в любовта и вече не се боеше да го признае.
Чувствата ми към него ме погълнаха и когато се опита едновременно да ме целуне и да нахлузи пръстена на пръста ми, той вкуси солените сълзи на щастие и се засмя.
И беше красиво.
Епилог
Бейли
— Какво правиш? — попита нежно Вон.
— Гледам те.
Когато се прибра от хотела си по-рано, седна на черното кожено канапе, от което се канех да се отърва в мига, щом превключех на вълна преобзавеждане. Обикновено работеше до малко по-късно от това — и двамата го правехме, — но Джесика и Купър се бяха прибрали от медения си месец и щяхме да ходим в бара, за да ги видим.
Веднага след като се прибра, Вон се беше преоблякъл в по-ежедневни дрехи, въпреки че за него ежедневни все така значеше нелепо скъп дизайнерски пуловер и панталон, които му стояха прекалено добре. Аз още се приготвях, така че той слезе долу, където го заварих да пие кафе, седнал на дивана. Мигом се настаних в скута му. Просто така.
— Гледаш ме втренчено от известно време.
— И ти правиш същото.
Ухили се.
— Гледката е чудесна.
Усмихнах се.
— И аз затова все те гледам.
Вон изпухтя.
През последните няколко седмици бях установила, че годеникът ми — да, годеник! — чувстваше силно неудобство от комплименти. Истинска прелест.
— Обичам очите ти — промълвих.
— Така ли?
— Не ги притваряй — скарах му се и той погледна обратно нагоре към мен. Зърнах намек за раздразнение и се изкисках. — Още си спомням първата ни среща. Не можех да спра да гледам очите ти. Най-красивите очи, които някога съм виждала.
— Бейли…
— Знаеш ли какво в тях ми хареса най-много?
В отговор той отново ме стисна през кръста.
— Допада ми колко сдържан е погледът им към повечето хора. Като разговаряш с персонала или гости, не издаваш нищо с тези очи. Така съсредоточен и делови си. А като ги насочеше към мен, те гледаха хладно, сурово, решително. Възмутено — отвори уста да спори, но аз го спрях. — Първият път, като ги видях различни, беше една вечер в „Купърс", когато Купър те разсмя. Преди не те бях виждала да се смееш. И тогава ми стана ясно, че го харесваш. Че го уважаваш. Само влоши нещата да знам, че си способен да гледаш така към някого, но не и към мен. Представи си изненадата ми в онази първа нощ, когато бяхме заедно… Това беше първият случай, когато ме погледна… и се тревожеше за мен. Това ме накара да те желая — погалих бузата му с пръсти и установих, че през цялото време ми се иска да го докосвам. — Очите ти. Харесва ми, че аз съм сред няколкото души на света, които имат шанса да видят колко са красиви те в действителност, когато държиш на някого.
— Какво се опитваш да направиш с мен? — прошепна и плъзна ръце под горната част на роклята ми.
— Просто искам да знаеш, че колкото и да си красив… по мъжествен начин — побързах да го уверя, — не това е нещото, които обичам у теб. Дори не е онова, което ми действа възбуждащо. Макар че помага, няма да лъжа. Но всъщност си ти. Просто ти. И онова, което чувстваш към мен.
Той се размърда и притисна еректиралия си член към дупето ми.
— Имаме ли време?
Хвърлих поглед към часовника върху рамката на камината. Всъщност не. Погледнах обратно към него.
— Ако сме наистина бързи.
Изпищях, когато ме захвърли на дивана, а топлината от тялото му обгърна моето.
— Бързи и мръсни? — промърмори в ухото ми, вмъкна ръце под роклята ми и погали дупето ми.
Ниско в корема ми се пробуди сластно усещане. Кимнах, останала без дъх от нетърпение.