— На длани и на колене, принцесо — нареди ми Вон.
Последвах инструкциите му и ръцете ми бяха леко несигурни от вълнение. Звукът от смъкването на ципа му накара през тялото ми да премине вълна на възбуда. Зърната ми щръкнаха.
— Вон — прошепнах дрезгаво, когато той вдигна роклята до кръста ми и смъкна бельото ми по краката чак до коленете.
Думите му бяха груби, като чакъл, когато потърка голото ми дупе.
— Сънувах го. Ти на колене. На този диван. С този пръстен на пръста ти — надвеси се над мен и снижи ръце, за да погали гърдите ми. Усетих топлия му дъх срещу ухото си. — Действителността разказва играта на фантазията ми.
Думите му, примесени с докосванията, причиниха приток на възбуда между бедрата ми.
— Влез в мен — помолих. — Просто ми дай това.
Вон разбра, че моля за основното ястие и искам да пропуснем ордьовъра. Долепи длани до задните ми части и палците му погалиха меката кожа там.
— Каквото пожелаеш, принцесо — отсече и в следващия момент вече проникваше в мен.
В крайниците ми се разля приятна топлина, отпуснах глава и изстенах, докато го поемах навътре.
— Да, да, да.
Почувствах със зърната си дълбокото му изръмжаване в отговор.
— Бързо и грубо или бавно и нежно?
— Имаме време само за вариант едно — изпъшках.
— Имаме време за всичко, което пожелаеш, принцесо.
Усмихнах се, макар той да не можеше да го види.
— Вариант едно.
— Тогава довечера ще бъда бавен и нежен.
— Не протестирам ни най-малко.
Вон се изсмя дрезгаво и се плъзна обратно навън. Извих гръб и проплаках, а той влезе отново със засилка.
Никак не беше преувеличил.
Беше бързо и беше грубо.
И абсолютно фантастично.
Първото, което сторих, като влязох в „Купърс" малко по-късно, беше да се насоча право към Джес. Тя ме видя да се задавам и скочи от бар-стола си, за да ме прегърне здраво. Тъмнорусата й коса беше изсветляла от слънцето, а кожата й беше по-загоряла от обикновено и дори около носа й се бяха появили няколко лунички.
— Толкова е хубаво, че те виждам — стиснах я с всички сили. — Липсваше ми.
Джес се отдръпна и ме огледа настоятелно, а очите й пробляснаха многозначително.
— Току-що си правила секс — прошепна.
Изненадата ме накара да застина на място. Преди да излезем от къщата се бях погрижила да се почистя, да си оправя косата и грима и да пригладя роклята си.
— Откъде разбра?
— На лицето на Вон се мъдри самодоволно и собственическо изражение в стил „Видя ли сега".
Погледнах през рамо към Вон, който стоеше плътно зад гърба ми, и се разсмях. Тя имаше право. Изражението му беше точно такова.
— Какво? — намръщи се той.
— Нищо — Джесика се отдръпна от мен, за да прегърне Вон.
Вон беше малко изненадан и смутен от прегръдката. Засмях се, като я потупа между лопатките, несигурен как да реагира.
Джес не беше ни най-малко притеснена от сковаността му, особено пък след като той й се усмихна. Очите й се разшириха.
— Изглеждаш щастлив.
— Такъв съм — отговори той. — Ти също изглеждаш така.
— И аз съм щастлива — съгласи се тя и отправи бърза усмивка към Купър, който работеше зад бара.
— Тримейн — Купър протегна ръка над бара.
Вон я пое.
— Лоусън. Да разбирам, че си прекарал хубав меден месец.
Купър стрелна жена си с разгорещен поглед.
— Невероятен меден месец.
— Не са нужни подробности! — подвикна Далия от мястото си. — Никой не иска да ги знае тези неща.
— Не съм сигурна. Аз проявявам сериозен интерес — намигнах закачливо към Джес.
Джес завъртя очи, преди отново да съсредоточи вниманието си върху мен.
— Откакто пристигнахме, всички се държат странно. Заявиха, че имаш да ни казваш нещо, но отказват да издадат какво.
Не беше лесно да съобщя на всички за годежа ни с Вон. Знаех, че според тях е прекалено скоро. Далия беше леко загрижена, както и Айрис и Айра. Еймъри го сметна за прелестно и дори Чарли звучеше радостен заради мен. Майка ми и баща ми се разтревожиха и тази част ме разстрои най-много. Просто исках да бъдат щастливи, защото аз съм щастлива.
Но Джесика не беше приятелка, на която се притеснявах да кажа. Тя се запозна с Купър и се влюби в него за рекордно кратко време. Щеше да ме разбере по-добре от всеки друг.
— Има много за разказване — заявих, а Вон пристъпи до мен, за да поеме дясната ми ръка. — Но първото е това — допълних и вдигнах лявата си ръка.
Разкошният ми годежен пръстен проблясна на светлината.
Джесика зяпна шокирано. А после устните й се разтегнаха в широка усмивка. Последва:
— О. Боже. Мой! — прегърна двама ни наведнъж, с което накара Вон да изръмжи смутено.