— Какво? — попита Купър.
Джес ни пусна, сграбчи ръката ми и му я показа.
— Сгодени са!
Купър поклати глава и се усмихна на Вон.
— Действаш бързо, стига веднъж да измъкнеш глава от задника си, а?
Показах среден пръст на Купър от името на годеника си.
Смехът на редовните посетители на бара — които ни наблюдаваха, все едно бяхме развлекателно шоу, но аз бях свикнала с това — замря рязко. Всички се обърнахме към вратата, за да проверим какво беше накарало помещението да притихне.
Родителите ми. Стейси и Арън Хартуел.
Познати и толкова обичани лица.
И тук.
Татко се извисяваше като гигант със своя ръст от метър и деветдесет и пет, все така едър и широкоплещест и с малко шкембе, което си беше спечелил благодарение на любовта си към ирландската бира. Красивото му червендалесто лице беше нещото, което само да зърнех и автоматично превключвах на режим сигурност и обич. Но в този момент не успявах да разчета какво се случваше зад сините му очи, докато те обхождаха бара.
Колкото до майка ми, тя беше с почти трийсет сантиметра по-ниска от баща ми и в момента се беше сгушила встрани от него. Младееше за възрастта си с черникавокафявата си коса с руси кичури, която се полюшваше с дължина до раменете в прическа, вероятно струваща цяло състояние. Изглеждаше безупречно от глава до пети и беше лесно да се схване откъде беше наследила сестра ми манията си на тема външен вид.
Не съществуваха двама души така различни като Стейси и Арън Хартуел, но те се обичаха толкова много. Малко като Вон имен.
— Мамо, татко?
Забелязаха ме и се насочиха към нас, а аз прехвърлих очи върху мъжа, който ги последва в бара.
— Татко? — Вон беше истински шокиран.
И просто така бяхме обградени.
От мама и татко.
И от Лиъм Тримейн, бъдещия ми свекър.
— Какво правите тук? — попитах.
— Всичките? — добави Вон.
— Съвпадение — обясни Лиъм. — Ти ми съобщи, че си сгоден. Трябваше да пристигна и да се уверя лично. Натъкнах се на семейство Хартуел на алеята.
— Ами вие? — обърнах се към родителите си.
— Цялата тази история с хотела беше едно на ръка, Черешке — обади се татко. — Но дъщеря ни се сгодява… Наистина ли допускаше, че няма да долетим, та да се уверим, че годеникът го бива? — огледа внимателно Вон. — Склонен съм да ти дам един шанс, заради онова, което направи за Черешката, но само шанс, не доживотно одобрение.
Изразът на Вон беше напълно сериозен.
— Разбрано.
— О, той е толкова хубав, миличка — майка ми се беше втренчила във Вон, видимо удивена. — Толкова хубав.
Лиъм се ухили.
— Добри гени.
Изсумтях в опит да сдържа смеха си и Вон стисна ръката ми. Силно. Знаех, без да ми го казва, че нямаше желание да се смее пред баща ми.
— И така — подхвана на висок глас Арън Хартуел, приковал поглед в годеника ми. — Да пийнем по нещо и да се опознаем. Много добре. До подробности като кръвната група и медицинска предистория, включително наличието на заболявания, предавани по полов път.
— Татко — предупредих го.
Но Вон погледна към Купър.
— Питиета, Лоусън. Много питиета.
Купър се беше ухилил и явно се забавляваше от трудното положение на Вон.
— Какво ще поръчате?
Всички поръчаха по нещо и редовните посетители се скупчиха около майка ми и баща ми, радостни да ги видят отново. Докато вниманието им беше отвлечено да наваксват с най-новото от града, аз се притиснах към Вон.
— Съжалявам за това.
— Недей — успокои ме той. — С баща ти ще се харесаме. Отсега си личи.
— Наистина ли?
— Да — целуна ме по устните. — Просто се грижи да те предпазва, иска да си щастлива. С него вече сме на една вълна.
Усмихнах се и се разтопих срещу него, все още изумена от това колко много се беше променил за няколко месеца.
Не.
Не се беше променил.
Просто се отърси от страховете си, за да прерасне в мъжа, който винаги е било предначертано да бъде.
Аз му помогнах да го постигне.
Той също ми помогна да бъда смела.
И точно в този момент аз знаех, че се намирах на мястото, където трябваше да бъда.
Истината беше, че да обичаш някого невинаги е лесно, както го изкарват в любовните песни. Всъщност да обичаш някого можеше да бъде най-ужасяващото преживяване в живота на човек. Беше трудно да се разкриеш напълно пред някого, да му позволиш да бъде онзи, който те вижда в истинската ти светлина, с недостатъците и всичко останало. Да, особено недостатъците. Беше плашещо да позволиш на някого да ги обича.
Но аз го бях постигнала. Вон ми помогна да проявя достатъчно кураж да обичам изцяло, с всички защитни стени свалени; да обичам всяко малко нещо у този мъж, добро и лошо, защото знаех без страх и подозрения, че Вон обичаше всяко малко нещо у мен.