Очите му започнаха да гледат умоляващо.
— Скъпа, моля те, изринах се от притеснение, нека да не правим прибързани неща.
Фактът, че беше решил, че мога да му простя за подлостта му, отново подкладе гнева ми. След десет години не ме познаваше достатъчно добре, та да се сети, че за мен лоялността е от първостепенно значение във всяка връзка?
— Като стана дума за изриване… — опрях ръце на кръста си и го изгледах кръвнишки. — Предполагам, ще се наложи да се тествам за заболявания, предавани по полов път, след като си чукал друга, докато си чукал мен. Ясно ми е, че това снощи не беше единична грешка и чукаш нея и кой знае още колко други от много време? — издърдорих. Нещо, което имах склонност да правя, като бях развълнувана или разярена.
Също така не бях допускала, че някога ще си послужа толкова много пъти с думата „чукам“ в рамките на едно изречение. Обаче намирам, че в този случай може да ми бъде простено.
Том се беше ококорил срещу мен.
— Наистина беше грешка.
Това не отговори на въпроса ми.
— Да въртиш любов с двайсет и две годишна определено е грешка.
— Тя е на двайсет и три.
— О, това е толкова по-добре! — креснах и се запитах дали не си беше ударил главата напът насам.
Том потрепна.
— Съжалявам, мила. Моля те, повярвай ми, като казвам, че беше грешка. Нещо ужасно глупаво. Дори не знам какви си ги мислехме. Тя обича Рекс. Аз обичам теб. Беше толкова глупаво!
— Колко пъти сте правили тази толкова глупава грешка?
Изражението му стана тревожно заради сухата забележка.
— Определено се е случило преди две вечери, когато ме отблъсна, нали така?
В очите му пролича вина.
И в този миг аз го мразех. Никога не бях допускала, че ще съм в състояние да чувствам това към Том, но го мразех, задето ми причиняваше това. Задето е способен да ми причини това. Никога не бих могла да нараня някого по този начин. Без значение колко харесвах другиго, не бих могла да предам човека до себе си. Не ми беше присъщо.
Мразех го заради нехайното му отношение към привързаността и лоялността ми.
— Махай се — произнесох изтощено. Бях приключила с всичко това. — Просто се махни. Вече не те искам.
— Десет години, Бейли — Том се насочи към мен и този път аз не отстъпих. Стоях като закована на мястото си, когато хвана ръцете ми и ги стисна здраво. — Няма да захвърлиш така десет години.
Взрях се невярващо в него.
— Не аз. Ти го направи.
— Беше грешка.
Изтръгнах дланите си от хватката му.
— Само да съм го чула още веднъж! Не е било грешка, Том. Грешката е еднократно отклонение. Това е било планирано. Става дума за невярност. И аз просто не мога да гледам на теб по същия начин — поклатих глава и признах: — Вината не е само твоя. Аз също имам вина. Задето го проточих така дълго, задето ти дадох най-хубавите си години в очакване да се обвържеш истински, блокирана в задънена улица с теб… а през цялото време знаех, че двамата не сме един за друг.
— Не го вярвам.
Направих подигравателна физиономия.
— Бейлс, права си, признавам го. Струваше ми се плашещо да се обвържа, но съм по-уплашен, че ще те изгубя. Ще направя всичко. Обещавам. Къща. Брак. Деца.
— Защо?
— Защото те обичам.
— Защо?
— Какво имаш предвид с това защо?
— Защо ме обичаш?
— Защото… — вгледа се объркано в мен — … те обичам.
Взрях се в него, натъжена от отговора му.
— Знаеш ли защо те обичах аз, Том? — Направи болезнена гримаса заради използваното минало време. — Защото ме караше да чувствам сигурност. Вече не чувствам такова нещо.
По лицето на Том пролича силна болка.
— Бейли — прошепна.
Запътих се към вратата и я отворих.
— Ще ти пратя вещите. Ще съм благодарна, ако ми върнеш услугата.
За миг реших, че няма да помръдне, толкова дълго остана да стърчи на мястото си, загледан в мен. За мое облекчение обаче приближи до мен, измъкна ключа от джоба си и взе ръката ми, за да го положи в нея. Сви пръстите ми около него и после повдигна юмрука ми към устните си. Позволих му да целуне кокалчетата ми, а очите ми се напълниха със сълзи на разочарование и скръб.
— Ти заслужаваш нещо по-добро. — Думите вибрираха от емоции. — Съжалявам.
Едва след като вратата се затвори след него и чух колата му да потегля от алеята ми, си позволих да заплача.
Риданията, разтърсили тялото ми, наистина ме изненадаха. Изненада ме пробудилата се печал. Покрай всички мисли, страхове и гнетящото чувство на обида от снощи насам, така и не ми беше хрумнало, че като прекратя отношенията си с Том, в стремежа си да сложа край възможно най-бързо, та да започна на чисто, в крайна сметка ще изгубя един от най-старите си приятели.