Баща му се засмя, а Вон изпита силно негодувание и едва пребори потребността да отвърне. Трябваше да помни, че тя преминава през нещо травмиращо и му се налагаше да е особено внимателен с чувствата й.
Бейли изглеждаше изненадана заради липсата на реакция.
— Държиш да покажеш добро поведение пред баща си или има нещо друго?
— Моля? — симулира учтиво неразбиране.
Чертите й се изопнаха, а красивите й устни оформиха непоколебима права линия. Като го направи, на него му се прииска да ги целуне и да ги направи отново меки и плътни. Отклони рязко поглед от устата й и срещна погледа на баща си. Поглед, излъчващ любопитство и въпрос.
— Някой ти е казал, нали? За раздялата ми с Том. Купър ли беше? Най-вероятно е осъзнал, че и без друго до края на деня ще бъде разгласено из целия град. Така че, да. Скъсах с Том, защото го заварих да оправя двайсет и три годишно момиче.
Беше толкова типично за Бейли да пренебрегне всякакво социално благоприличие и да огласи на всеослушание разстройващото естество на раздялата й и обстоятелствата около нея. Бащата на Вон прикриваше усмивката си, явно развеселен от прямотата й.
Вон прочисти гърло, без да знае дали да се засмее, да я удуши или да я дръпне в прегръдките си.
— Съжалявам да го чуя.
Бейли повдигна вежда, все едно казваше: Да бе, сигурно.
— Разделите са трудни — намеси се баща му. — Съжалявам да науча, че преминавате през такова нещо, госпожице Хартуел.
Като повечето жени, които срещаха Уилям Тримейн, и Бейли не пропусна да се разтопи заради топлата му харизматичност.
— Благодаря. И моля ви, наричайте ме Бейли.
— Тогава ти ме наричай Лиъм — отвърна той.
Нека умра на мига, помисли си Вон. Колкото и да не искаше близки отношения с Бейли, нямаше как да не признае, че го жегна от факта, че като го срещна, тя мигновено не го хареса, но при запознанството й с баща му показа същата сърдечна дружелюбност като с всеки друг.
— Лиъм да бъде тогава.
— Надявам се, че си добре — продължи баща му.
Понеже Вон също искаше да научи отговора на този въпрос, не ги прекъсна, а поръча две кафета на Еймъри, както вероятно беше редно да постъпи.
— Да, благодаря. — Тя се облегна на плота. Сериозността на новата тема видимо я накара да помръкне. — Промяната е трудна. Бяхме заедно десет години. Но… Не бяхме един за друг. — Дари баща му с усмивка, която Вон почувства дълбоко в гърдите си. — Всъщност в известен смисъл е облекчение.
Не за пръв път Вон се изуми от способността на Бейли да разкрива така емоциите си пред околните. Караше го едновременно да се възхищава и да се бои.
Също така беше смаян от това колко спокойна беше по отношение на раздялата с Том. Нямаше как наистина да се чувства толкова спокойна. Може би все още отказваше да повярва. Истерията щеше да дойде по-късно.
Потрепна, като си припомни през какво беше минал с Камил.
— Все още е прясно. Облекчението ще отстъпи място на чувство за загуба — чу се да произнася. — Трябва да си дадеш време да го осмислиш.
— Ама разбира се, Тримейн — съгласи се насмешливо тя. — Безспорно ти знаеш по-добре от мен как се чувствам аз. Винаги знаеш по-добре от мен, нали?
Баща му се втренчи развеселено в него.
Вон пренебрегна и двама им.
— Еймъри, две големи чаши капучино за навън, моля.
Бейли въздъхна.
— Днес го раздаваш добричък, Тримейн. Това ме прави неспокойна.
Разлютен, задето й беше напълно ясно колко много му се искаше да си го изкара на нея, Вон не смееше да я погледне от страх, че баща му можеше да забележи похотта, струяща от него.
— Винаги съм такъв. — Съсредоточи се върху стелажа с бестселъри зад тях и се престори, че преглежда заглавията. — Просто ти тълкуваш погрешно всяка моя дума.
— Нима? И как да го тълкувам, като ме наричаш „посредствена“?
При лекия намек за обида, който долови зад суховатия й въпрос, гърлото му се стегна от чувство на вина. Усети осезаемо тежестта на бащиното му неодобрение — дори не се налагаше да поглежда към него, за да знае, че на Уилям не се нравеше онова, което чуваше.
Каква беше тази дарба на родителите да те карат да се чувстваш отново дете, дори като вече си на трийсет и шест?
Наложи си да погледне Бейли в очите.
— Ще ти напомня, че беше в резултат на това, че ти ме нарече „нищо“.
Видимо покрусена, тя кимна сковано.
— Прав си. И не беше редно от моя страна.
— Както и казаното от мен. Не беше редно. Думите ми бяха лоши и незрели.
Бейли беше удивена.