— Както става ясно, Лиъм, ти притежаваш умението да накараш сина си да се държи като джентълмен. Това говори добре за теб.
Вон познаваше достатъчно добре баща си, та да успее да разчете изражението му. Уилям беше несигурен и озадачен от динамиката между Бейли и Вон.
— Бях останал с впечатлението, че синът ми винаги се държи като джентълмен, какъвто съм го отгледал да бъде.
Вон повдигна рамене и се престори, че го е грижа далеч по-малко, отколкото в действителност.
— Той се върна! — Бейли му се подсмихна, като имаше почти облекчен вид. — Достатъчно много шок преживях за една седмица, Тримейн. Недей изведнъж да ставаш любезен с мен. За малко да ми причиниш инфаркт.
Докато баща му се смееше и бъбреше с Бейли, Вон плати за кафето и някак смогна да извлече навън противящия се Уилям. В мига, щом вратата се затвори след тях, баща му отсече:
— Много я харесвам.
— Госпожица Сондърс ли? Да, сладка е. И прави невероятно кафе. — Отпи от капучиното си.
— Отлично си наясно, че говоря за Бейли.
— За госпожица Хартуел? Наистина ли?
— У нея има плам. И майка ти го притежаваше.
Вон мигом потърси друга тема, защото изпита неудобство от одобрението, което демонстрираше баща му по адрес на Бейли.
— Мислех да те заведа на обяд в „Антониос". Бихме могли да хапнем в хотела, но реших, че би ти допаднало нещо по-земно. Айрис и Айра са собственици на ресторанта и храната им е прелестна. Пицата я бива. Ти обичаш пица.
Почти беше на ръба да започне да бръщолеви несвързано.
По дяволите.
— Ти я харесваш — заключи Уилям.
Вон не отговори. Открай време не умееше да лъже баща си. Вместо това продължиха смълчано, докато не стигнаха до естрадата. Баща му спря. Преди десетина години градската управа беше монтирала на дъсчената еспланада плоча, на която се разказваше историята на Илайза Хартуел и Джонас Келърман. Вярваше се, че на дъсчената еспланада на Хартуел действа магия и ако стъпиш на нея с истинската ти любов до теб, ще останете заедно завинаги.
Блудкави сантиментални глупости, които целяха да очароват туристите.
— Интересно — промърмори баща му.
Разбира се, че Уилям Тримейн, най-големият романтик на света, би го сметнал за интересно.
— Нелепо е.
Уилям повдигна вежда към сина си.
— Представа нямам как стана толкова циничен.
— Аз не знам ти защо не си.
— Може би, защото бях достатъчно голям късметлия да живея с майка ти по-дълго, отколкото ти.
Това му затвори устата.
Погледът му се устреми към водата.
— Не те помня толкова сантиментален.
— Май е заради възрастта — отбеляза Уилям и пристъпи до него. — И заради факта, че твоите години напредват. Тревожа се да не останеш сам. Не ми допада идеята да си сам. И… Егоистичната ми страна се надява на внуче някой ден.
За втори път в рамките на трийсет минути Вон се почувства в плен на чувството за вина.
— Бих направил всичко за теб… но да ти дам внуче е малко вероятно, татко.
Отново се умълчаха и Вон тъкмо започваше да се надява, че разговорът е приключен, когато Уилям промълви:
— Не съм те учил да нагрубяваш жените. Наистина ли си нарекъл Бейли посредствена?
— За съжаление го направих. В моя защита тя ме обиди първа.
— Това не е оправдание.
— Татко…
— Притежава живец, очевидно е интелигентна и целеустремена, след като управлява сама онзи хотел. Силна е, щом е успяла да си върне чувството за хумор в деня, след като е заварила гаджето си да оправя по-млада жена… и е много красива. Прекрасни очи. Ами тази усмивка… Невероятна усмивка. Уцелва те право в сърцето.
Вон изпухтя развеселено.
— Няма как да знам. На мен никога не ми се усмихва.
— О, ами, явно грешката е в теб.
Изръмжа.
— Татко, разбирам, че се тревожиш за мен, но аз съм добре. Повече от добре. И живея живота си по начина, по който ми харесва. Това означава шествие от жени, които преминават през спалнята ми. Типът Бейли Хартуел не е за мен и за съжаление това значи, че няма да имаш внуци. Ще бъдеш ли така добър да го приемеш, за да се насладим на остатъка от гостуването ти?
— Наясно си, че винаги съм се старал да те оставям да живееш живота си посвоему.
— И това е една от причините да те харесвам.
Баща му се изсмя гръмко и прехвърли ръка през раменете на Вон.
— Добре тогава. Сега какво предстои да видя?
5
Бейли
На моменти ми се искаше да не бях така пристрастена към кафето на Еймъри. Тогава нямаше точно днес от всички възможни дни да се натъкна на Вон и чаровния му баща Лиъм Тримейн. Но пък от друга страна любопитството, което проявявах към Вон, беше възбудено от срещата с баща му.