Полуголият Вон пренебрегна проболия го в гърдите копнеж, взе бялата риза, която го чакаше изгладена и окачена, и я облече. После избра от колекцията си синя копринена вратовръзка. Последваха ги жилетката и сакото. Облечен за деня, той се върна до леглото и побутна червенокоската, за да я събуди. Тя изстена и вдигна клепачи, но вместо ясните зелени очи, които караха кръвта му да кипи, нагоре към него бяха устремени кафяви.
— Време е да си вървиш. — Отдалечи се, без да поглежда назад.
2
Бейли
Имах мисия.
Мисия да съкратя дистанцията, изникнала изведнъж между мен и приятеля ми Том. Срещахме се вече от десет години. Спокойно можех да заключа, че преминаваме през труден период.
Но когато твоят мъж те отблъсне от себе си в леглото, защото е твърде уморен, за да прави секс, тогава имате проблем.
Целта ми беше да реша този проблем.
Първо му крещях много и го нарекох мръсник, защото, честно казано, това беше мръснишки ход.
После се успокоих и започнах да размишлявам. Да планирам. Да търся начин да оправя нещата.
Със секси бельо и шлифер.
На първо място се нуждаех от сексапилно бельо. Разполагах с няколко възбуждащи чифта, но Том ги беше виждал. Исках да го омая с нещо ново.
Намиращият се в непосредствена близост до Мейн Стрийт „Шерис Трусо" беше скъп малък бутик, но в никой друг от местните магазини, нито в мола в Дувър, не се предлагаше нещо така хубаво, както там. Единственият проблем с покупката на секси бельо в малък град обаче беше, че всички в магазина, в това число и Шери, научиха за надеждите ми скоро да ми излезе късметът, и не изпитаха угризения да обсъдят темата, сякаш имаха пълните права да са наясно за подробности от сексуалния ми живот.
— Том ще се позабавлява добре, докато съблича тези тук — Шери таксува червения копринен сутиен, бикините, съответстващите жартиери и чорапите. Имах чифт червени обувки на висок ток, с които планирах да ги съчетая.
— Да — съгласих се. — Надеждите са да експлодира върху мен от ентусиазъм.
Ухилих се сама на себе си, докато напусках магазина, почувствала наслада заради изчервилата се и покрусена Шели.
Явно беше приемливо тя да коментира как гаджето ми докосва бельото ми, но когато аз заговорех за последствията от подобно действие, това вече се превръщаше в проблем. Е, ами… Досега вече трябваше да е привикнала към неуместните ми отговори. Така оцелявах в малкия град. Казвах каквото мисля, без никакъв филтър, и побеждавах любопитните клюкари в тяхната собствена игра, като разгласявах прекалено много информация.
Беше забавно.
Хвърлих поглед назад да проверя дали споделяше шока от чутото с Елън Лутър, единствената друга клиентка на магазина в този момент и…
— Ох! — Почувствах силна болка в брадичката, след като се блъснах в нещо твърдо, което ме накара да изгубя равновесие. Движението накара хартиената торбичка с бельото ми да се разлюлее и тънката дръжка се скъса от напрежението, при което прясно придобитите ми покупки се разпръснаха по тротоара.
Втренчих се изненадано надолу, докато челюстта ми пулсираше. А после забелязах обувките в периферията на тази гледка.
Лъснати до блясък.
Черни кожени обувки тип „Дарби".
Бих се обзаложила на всичко, че бяха марка „Прада"
А в Хартуел имаше само един мъж, който носеше дизайнерски облекло и аксесоари, сякаш бяха изработени специално за него.
Сърцето ми замря, щом вдигнах очи.
Разбира се, втренчилият се надолу в бельото ми, все едно гледаше улична лампа или нещо също толкова досадно, беше Вон Тримейн.
Сега заедно с челюстта ми, която бях блъснала в масивното му рамо, запулсира и цялото ми тяло. Както винаги той беше облечен в костюм от три части, който му стоеше отлично.
С ужас наблюдавах как разкопча сакото си и приклекна да събере бельото ми. Ако някой друг се беше захванал с това занимание, не бих дала и пет пари. Но Вон Тримейн не беше кой да е.
Със сутиен, увиснал от лапите му, той насочи очи към мен и повдигна вежда.
Не за пръв път се оказвах в ситуация да се присвивам засрамено под стоманеносивия му поглед.
Докато се взирахме един в друг помежду ни цареше мълчание и аз едва преборвах потребността да изоставя нещата си и да побегна надалеч от него. Проблемът беше — всъщност с Вон Тримейн налице бяха редица от проблеми — фактът, че а) той беше наистина прекалено привлекателен и б) за разлика от всички останали притежаваше умението да ме кара да се чувствам несигурна.
В момента например, колкото и да не исках тази мисъл в главата си, не можех да се въздържа да не забележа как съвършено невъзмутимо държеше сексапилното ми бельо в ръка.